Куп звезди присъстваха на стартовете от световната купа по сноуборд в Банско. Появата на една от тях винаги предизвиква интерес в представителите на медиите. Става въпрос за Алберто Томба. Трикратният олимпийски и двукратен световен шампион наблюдава състезанията на пистата в Банско, носеща неговото име и поздрави победителя Радослав Янков. Ето какво сподели Великият Томба за зрителите на предаването "Код Спорт" по TV+.

­Г­-н Томба, как се чувствате отново в Банско? Има много хора, много положителна енергия?

­ Благодаря ви! Добре дошъл отново, Алберто! (смее се) За последно бях тук преди две години. Прекрасно е. Всеки път в Банско се чувствам като у дома. Невероятно е състезанието от световната купа по сноуборд, Радо, вашият шампион. Снимах се с него и той беше щастлив. Желая му всичко най­добро за сезона. Той вече спечели няколко състезания. Времето днес не е хубаво като вчера, но въпреки това е красиво тук. Радвам се, че съм на едно от любимите ми места.

­ Миналия декември имахте годишнина. Беше ли специална за Вас? Направихте ли равносметка?

­ Не си свалих слънчевите очила, защото остарявам, може да видите лицето ми... (смее се). Навърших 50 години. Направих голямо парти по този повод с моя фен клуб през пролетта. В Загреб ще се съберем легенди, заради един специален юбилей. Тази година всичко е 50 – аз на 50, световната купа по алпийски ски на ФИС е на 50 години. Благодаря ви. Като се замисля последният ми сезон беше преди 19 години, невероятно е. Времето минава толкова бързо. За юбилея си получих нещо много специално от Петър Попангелов. Той е изключителен човек и голям приятел! За рождения ми ден той ми изпрати чифт ски с надпис "Алберто Томба". Много благодаря, Пепи! Ще се видим скоро!

­ Постигнали сте толкова много. Сега какви са целите Ви, за какво мечтаете?

­ Всеки очаква семейство. За мен все още е странно... Чувствам се добре, пътувам много, посещавам приятели и подобни събития. Участвам в благотворителни инициативи. Но ми харесва да съм си на тихо вкъщи с майка ми и да си почивам.

­ Коя победа е най­-специална за Вас?

­ От състезателната ми кариера? От първата до последната. Но ако трябва да посоча ­ в Сиера Невада и Бормио, но също така и Албервил през 1992 г. на Олимпийските игри.

Никога не сте били срамежлив или тих. Същият ли сте и сега?

­ Същият съм си. Колкото повече остарявате, толкова повече се вдетинявате... (смее се)

­ Какво бихте искали да кажете на децата, подрастващите, които започват да карат ски или сноуборд?

­ Важното е родителите да правят неща, които обичат, и да предадат това и на децата си. За мен това направи баща ми. Спомням си, когато бях на 6-­7 години, той ме заведе на пистата и беше много хубаво. По­-късно трябваше да намерим истински, добър треньор, който също да обича спорта, защото това е важно за бъдещето. Ските не са никак лесен спорт. Налага се да жертваш много, но всичко трябва да се прави с любов. Ако вложиш сърцето си, нещата се получават.

­ Кое беше най­трудното нещо за Вас като състезател?

­ Най­-трудно беше след състезание. Хората ме следваха навсякъде. Когато започнеш да печелиш, става трудно. Трябва да си мил с всеки. Не е лесно и за личния живот, но аз научих много. Благодаря на хората, които бяха с мен през всичките тези години. Това ти дава увереност и сила. Желая успех на всички български спортисти на Олимпийските игри, на отбора в алпийските дисциплини, на Радо Янков, който е добър, приятен млад човек, шампион в сноуборда. Желая му успех в Пьон Чан. Също така и в тениса – на Димитров!