Златната Катя, Нагано`98-ма - чудото в зимните ни спортове! Помня все още онзи паметен, един от най-щастливите дни в спортната ни история, когато трудът и таланта на момичето от Чепеларе ни донесе първата за България титла от зимна олимпиада. Най-хубавият и радостен Гонг, призори чакахме старта на 15 км и сякаш предчувствахме триумфа за да кажем първи в България на фона на родопските гайди: Честито! Имаме злато от бяла олимпиада.

Ще доживеем ли отново тази радост, тази гордост? Въпрос, чийто отговор се крие някъде в неясното, далечно бъдеще. Сега зимните ни спортове изживяват тежка криза, за игрите догодина във Ванкувър, отборът ни ще изглежда жалък на фона на резултатите от Нагано, Солт Лейк Сити и дори Торино. Няма ги вече зимните ни спортисти от световния елит, само Жени Раданова има шанс да вземе това, което за малко все и се изплъзва - златото, но пък конкуренцията от младите не е за подценяване, напротив…Трудна, но не и мисия невъзможна!

Хубаво е, че в Чепеларе помнят и ще продължат подобаващо да честват успеха в Нагано на златната ни Катя. Всяка година тържество с подобаващи спортни състезания разказва на децата за този уникален успех на българския спорт. Дафовска е спортист, който трябва да бъде пример на бъдещите ни надежди, човек, от който младите трябва да черпят опит и съвети.

Днес Катя е оптимист, вярва, че Спортният център в Чепеларе ще помогне на децата да обикнат зимните спортове, ще им създаде условия за бъдещи успехи.

„Сега сме в криза, нямаше кой да ни наследи, но, ако се погрижим за децата, кой знае някой ден може пак да имаме заслужени победи. Радвам се, че и тази година тържеството бе хубаво.”- казва Дафовска, която винаги е оптимист, въпреки проблемите на родния спорт сега.

Златната Катя е права. Да я послушаме. Първо трябва отново да се изгради база и условия за детския спорт, а след години можем отново да разказваме зимната ни приказка…