Второкласникът Емил ще реши дали Румяна Нейкова ще участва на Европейското първенство по гребане в Беларус след 18 дни. Емо е големият син на олимпийската ни шампионка и спортния министър Свилен Нейков. Късно снощи Руми се завърна от Познан, където заедно с Миглена Маркова спечелиха бронзов медал от Световното първенство.

Гребкинята ни сподели и какво би искала съпругът й да постигне като министър на родния спорт в момента, в които самата тя не вижда наследници на големите ни спортисти.

„Този медал е много ценен за мен защото успях след Олимпиадата да се концентрирам, мобилизирам и без Свилен да тренирам последния месец. С този бронз попълвам втората си колекция от отличия от Световни първенства. Когато следа от лодката, всички ще разберат! Колкото повече годините минават, толкова повече човек трябва да се замисли и за другата страна на живота, да даде път и на младите. Лошо е, че в момента в България никой не иска да се занимава със спорт. Ако ме попиташ дали виждам свой наследник, трябва доста да се замисля. Не само в моя спорт, но и в другите, няма наследници на Мария Гроздева, Данчо Йовчев, Тереза Маринова или всеки друг роден голям спортист. Не виждам наследници!” -са само част от акцентите от интервюто на Румяна Нейкова пред Гонг.

Ето какво каза единствената ни олимпийска шампионка от Пекин`08:

„Доволна съм от бронзовия медал от Световното първенство в Познан. Преди една година приключих един много тежък период за мен с Олимпийски игри. Въпреки дългата почивка, която си бяхме дали след Пекин и направената равносметка колко километра по вода сме изминали, и колко от тренировъчната си програма сме изпълнили, този бронзов медал е едно много добро представяне за нас. Даже съм малко изненадана, че толкова добре завършихме. Честно казано това Световно първенство бе много силно. Не искам да звучи като демагогство и оправдание, че медалът не е златен, но бронзът на базата на това, което видях в Познан, е поредното доказателство, че българското гребане е в центъра на световното. Все още сме сред елита на планетата. Много от държавите вече подновиха съставите си, гонят следващия олимпийски цикъл и дори гледат към по-следващата Олимпиада - тази, която е след Лондон. Силно се надявам да запазим позициите си и в бъдеще. Гребането последните години показва, че може и успява.

Още не съм си извадила медала от сака. С този бронз попълвам втората си колекция от отличия от Световни първенства. Този медал е много ценен за мен, защото успях след Олимпиадата наистина да се концентрирам въпреки краткото време за подготовка с Миглена. И въпреки че през последния месец бяхме без треньор в лицето на Свилен, успяхме да дадем всичко от себе си. Както винаги съм казвала: всеки един медал в моята колекция има своето място, всеки един медал е изживян и много ценен.

Най-често ме питат дали след 24 години в гребането оставам, но отговорът ми отново не може да бъде категоричен. Когато следа от лодката, всички ще разберат! Тепърва ни предстои Европейско първенство в Брест (Беларус) от 18 до 20 септември. Имам малки затруднения защото синът ми Емо е във втори клас. Затова не мога да дам категоричен отговори дали ще участвам на Евро`09. В близките 5-6 дни ще се реши това дали с Меги ще бъдем двойка или тя ще се пусна самостоятелно. За мен в момента Европейското първенство е следващата цел.

Когато свърши едно такова първенство, поглеждам назад и си казвам, че мога още. Но погледнато реално върху въпросът дали имам още сили, трябва доста дълго да се замисля, за да дам отговор. Колкото повече годините минават, толкова повече човек трябва да се замисли и за другата страна на живота, да даде път и на младите. След като спра с гребането, първо ще отдам внимание на семейството си. През последните години това нещо не ми се е отдавало и го дължа на близките си.

Последната година проведох кратка подготовка – стартирах март месец и изминалите километри до сега по вада са твърде малко в сравнение с предишните години. Изчисленията показват близо 2500 километра, а това е половината на половината от норматива ми за още по-добър резултат.

Последният месец много малко време имахме да се виждаме със Свилен. Аз се готвих и за Световното. Беше ми доста трудно защото през последните 20 години съм свикнала като състезател той да бъде до мен, а последния месец не бе така. Трябваше ми много концентрация и мобилизация. И на двама ни беше много трудно.

На Свилен, като спортен министър му предстои много работа, а аз самата съм доста критична към това, което трябва да направи за родния спорт. Светът много бързо напредва, лобито в различните федерации е силно. Трябва му много силен екип, труд, а и федерациите у нас трябва да работят взаимно с Министерството, за де достигнат успехите. Без лоби в международните федерации никой никъде не може да успее. А още по-трудно и лошо е, че в момента в България никой не иска да се занимава със спорт. Ако ме попиташ дали виждам свой наследник, трябва доста да се замисля. Не само в моя спорт, но и в другите, няма наследници на Мария Гроздева, Данчо Йовчев, Тереза Маринова или всеки друг роден голям спортист. Не виждам наследници! Много от далеч трябва да започне работата на Свилен. Съпругът ми е професионалист и се надявам да се справи със задълженията си.”