До края на седмицата ще стане ясно, дали България ще има втори сумист в Япония с шанс да стане професионалист. Даниел Иванов вече пет дни тренира в реномираната школа на Токийския университет и веднага впечатли учители и треньори. Утре отново той ще бъде наблюдаван от президента на Международната сумо федерация и старши треньор на въпросната школа Танака. Познатият като Мъдрия има данни да изкара обучението в школата, през което са минали голяма част от най-добрите в момента професионалисти. Вече има и разговори, къде Даниел да влезе в професионална школа, за да се пробва да мине по пътя на израстване на Калоян Махлянов – Котоошу.

Проблемът пред 150-килограмовия сумист от Елхово е рождената му дата. Той ще навърши 22 години 5 дни преди срока за записване за участие в турнир, отговарящ на неговия ранг в Нагоя. В Япония право за участие в тази надпревара имат сумисти, ненавършили 22 години. Българската федерация, капитанът и мениджър на националния отбор Петър Стоянов и Котоошу лично са говорили със световни сумо шефове, изпратили са молба до босовете и сега се очаква решението им.

Първият подобен лагер на национални сумисти в японска школа, организиран благодарение на спонсора на федерацията Бони Оборот, има за цел, освен тестването на Даниел Иванов, и трупане на опит. Вожда има желанието до 2 години да направи такава професионална школа и в София.

Пред Гонг Петър Стоянов каза още:

Пътят на Калоян е много труден и дълъг. Дано някой стигне до неговия връх. Относно Даниел е възможно той да остане тук. Има проблем с възрастта му – ще навърши 22 години 5 дни преди да започнат записванията за летния турнир в Нагоя, на който той има право да участва, а там се допускат до 22-годишни. Три месеца трябва да учи порядките и тогава да почне от най-ниската дивизия, а като свърши това ще е навършил 22 години, а това е против правилата на световното сумо. От школата, в която евентуално ще остане е изпратено запитване за приемането му, ако позволят, то той ще остане. Правим всичко възможно и господин Танака ни помага, а той е не само шеф на школата на Токийския университет, но и на Международната федерация по сумо. Просто стана въпрос за 5 дни!

Първите 2-3 дни на вработване бяха по-тежки, но вече организмът ни свикна и сме в свои води. Тук тренировките са в пъти по-тежки от тези в България. Даниел и Христо са малко в шок, но постепенно свикват. Дано Даниел успее да остане. Само са чували за тази сурова реалност, според която каквито и рани и контузии да имаш трябва да тренираш. В Япония се правят изпитания на физика и психика всеки ден неотлъчно.

В школата в Токио Христо и Даниел се превръщат в професионални сумо борци, на които целият ден е посветен само на едната тренировка – от ставането сутрин, закуската, деня, вечерята, лягането, заключването и т.н. Всички са поставен при равни условия и когато на дохиото започнат да побеждават, ще започнат да получават удобства.

До организирането на нашето идване се стигна след като миналата година останаха много доволни от мен, треньорите ме харесаха много и мога да съпернича на тези, които вече 10 години са тук. Споменахме, че някои от момчетата искат да останат, Калоян говори с един треньор от неговата школа, който идва да гледа Даниел и така ни поканиха на драго сърце.

Със съдействието на Бони Оборот дойдохме за първи път на подобен лагер. Тази подготовка е много важна, момчетата да видят как се прави и да направим ние такава професионална школа в България. Те сега трябва да видят духа и начина на трениране, да разберат и вникнат в смисъла на нещата.

Сумото е начин на живо в Япония. Щом си сумист си на високо в обществената йерархия, ползваш страхотни предимства и възможности, включително да влезеш в ресторант. Това обаче изисква страшно много лишения и труд, трябва да спазваш наложени порядки като да не караш кола, на обществени места да не се появяваш с жена, а пазиш доброто име. Плюсовете и минусите са много.

В школите по сумо в Япония се тренира така, както е било през вековете. Носенето на камък за каляване и да се научиш и свикнеш да го носиш, докато не го усещаш, да държи ръцете си по определен начин. Бориш се с дървен кол, блъскаш си главата в него, за да претъпиш усещането си за болка от малък.

Доста храна е нужна за един сумист след такава тренировка в сумо школа. Колкото има, толкова се изяжда. Включени са в менюто традиционната супа чанко-набе (един казан от 15-20 литра вода с меса и зеленчуци вътре). Един сумист на ден трябва да изяжда 1,5-2 кг месо плюс 0,5 кг ориз и салати.