Една от най-успешните български лекоатлетки Даниела Йорданова официално се завърна в спорта в началото на 2011 година, след като изтърпя двугодишното си наказание за употреба на забранени стимуланти, а сега се подготвя на пистата на стадиона в Правец. След като спечели сребърен медал на 1500 метра на Държавното първенство, сега я чака Балканиада в Сливен.

Гонг се срещна с 35-годишната ни атлетка преди поредната й тренировка в града на Тодор Живков, където се засича с футболистите на Левски.

“Липсва ми медал от Олимпийски игри. Целта е Лондон. Трудно е, далеч съм от постиженията си, но ще ги подобря“, каза за Гонг Даниела Йорданова. Ето още от участвалата на 11 финала на големи състезания, а също така трета на 1500 метра от Световното първенство в Осака`2007 и Мондиала в зала през 2008-ма: “Подготвяме се в по-голямата част в Ботевград защото треньорът ми е оттам. И защото Правец ни е близо, идваме тук. Стадионът е добър и става за тренировка. Тук ми е по-спокойно и може да се правят кросове, а в Сливен е по-горещо. Добре съм, но не е това, което искам. Зимата имах проблеми и 3 месеца не бях бягала. Като за начало съм доволна от постиженията си. Много съм далеч от личните си постижения, но е въпрос на време. За мен по-важното е да подобря постиженията си и да се класирам на големи първенства. Ако всичко върви нормално, надявам се до няколко месеца да съм ок. Основната цел е Олимпиадата догодина в Лондон! Надявам се там наистина да съм около добрите ми резултати, дори по-добри. Сега започнахме с по-обемни тренировки. Затова и 1500 метра не ми се отдават толкова много. Много по-лесно ми е да бягам по-дългите дистанции. Следващата седмица ще участвам на Балканиадата в Сливен и около месец след това ще търсим други състезания за покриване на норматив за Световното първенство в Корея в края на август и за Олимпиадата. Игрите в Лондон са голямата ми цел! Липсва ми олимпийски медал и искам да го постигна!”.

Единственият треньор в кариерата на Даниела Йорданова – Димитър Василев, разкри пред Гонг част от проблемите и терзанията: “В България и особено в леката атлетика нещата вървят много трудно и е тягостно. Тук този спорт явно не е популярен, а той е в основата на останалите спортове. По света се хвърлят много пари. Само въпрос на време е Даниела да спечели квота за Лондон! Според мен в рамките на един месец тя ще бъде готова. С оглед проблемите, които имаше и че не беше стартирала 3 години, сега бяга добре. На Купа Европа стана втора на 3 километра, но не бе добра на 1500 метра. Но още с пристигането си там получи крамп на прасеца, наложи се да се бие обезболяваща инжекция, която явно не попадна на правилното място и кракът я заболя още повече. Последваха нови инжекции, от които организмът леко се приспива и затова не бяга добре на 1500 метра. Доволен съм от моментната й форма. Оптимист съм, но съм раздразнен от много други неща като това как протичат нещата в България. Даниела взима от министерството заплата от 300 лева, а аз - 400 лева. Федерацията, кметът на Ботевград и частни фирми ни помагат. Станал съм като просяк! В нашия спорт не става дума за заплата, а за средства за подготовка. Не по-малко от 3000 лева ни е медикаментозното възстановяване на месец! 500 лева пък са изследванията на хормоните и кръвната картина. Една ампула желязо е 16 лева. Подготовката на Белмекен за двама души за 20 дни е 2000 лева без бензина до там. А и трябва да ядем все пак. По начинът, по които се подготвят хората в България спорт, води към невероятен крах. Разликите в оценяването на медалите между нас и другите страни е огромно. Ние участваме с цървулите. Откровено съжалявам, че останах в България, а не приех преди предложенията ми за работа в чужбина”.