Председателят на ДАМС Весела Лечева обяви пред Гонг, че има сили, идеи и изпитва удовлетворение от работата си.

„Ако ме питате за втори мандат, да. Всеки човек на мое място би искал да продължи делото си,” казва отговорно Лечева.

Много нейни идеи ще бъдат реализирани на 17-ти май, официалният празник на българския спорт.

„Мога да бъда доволна само, когато дадем възможност на всяко дете да спортува и то е убедено, че това е хубаво, приятно, развлекателно. Важно е и да има подкрепата на семейството, родителите да го насърчават. За това искам да работя, имам идеи, искам да ги реализирам.,” казва още председателят на ДАМС.

Въпросът е, че един ден не би разрешил генерално проблемите с детско-юношеските школи, физическото възпитание в училищата, липсващата материална база там, недостигът на специалисти, спортни площадки и т.н., и т.н. Иначе подобни турнири,състезания, демонстрации трябва да се организират целогодишно, всеки уикенд децата ни могат да усещат емоциите и тръпката от спорта, вместо да пълнят киносалоните в задушните МОЛ-ове или обилно да преяждат в бързите вериги за хранене. Очевидно е, че на всяка новопостроена площадка или мини- терен в квартала децата се събират от сутрин до късна вечер. После се оправдаваме, че не искали да спортуват, а предпочитали да седят пред компютрите в къщи. Удобно, след като не сме направили нужните спортни площадки, а в училищните салони дори топките са кът. Стартът за положителна промяна е даден! Започва се от нулата, след като две десетилетия масов и детски спорт почти липсваше като държавна политика и мащабна програма. От дъжд на вятър се появяваха малки турнири, организирани предимно от ентусиасти, но крайно недостатъчни и категорично не покриващи цялата страна.

„Средства могат да бъдат да бъдат намерени. Има три варианта, естествено, че държавата ни не е от най-богатите, но може да помогне,” коментира още ситуацията Весела Лечева.

Много работа предстои, дано и властимащите осъзнаят, че спортът е важна част от имиджа на България. Ако не бъдат предприети спешни мерки за възстановяване на разрушеното, то след Олимпиада или две ще отчитаме като успех само присъствие, за финали и медали ще разказват бабите и дядовците.