Съветникът на премиера Бойко Борисов – Свилен Нейков, е в Пловдив за световното първенство по гребане за младежи до 23 години. Треньорът и съпруг на олимпийската шампионка в скифа от Пекин 2008 Румяна Нейкова коментира организацията на състезанието и необходимостта от промени в структурирането на този спорт с оглед недобрите резултати на българските лодки. 

Господин Нейков, България е домакин на второто най-голямо състезание от календара на Международната федерация по гребане (ФИСА) – световното първенство за младежи до 23 години. Как виждате организацията на шампионата? 

Условията в Пловдив са прекрасни. Този гребен канал предоставя равни възможности на състезателите и това предразполага за високото ниво, което виждаме на първенството.  

Утвърждаваме ли се като организатори на състезания от най-висок ранг, след като през 2011 г. приехме европейско, през 2012 г. световно за юноши и девойки, а през 2018 ни предстои и световно за мъже и жени?

За пореден път вече сме домакини на такова първенство. Имаме утвърдени позиции на организатори и се усъвършенстваме все повече. Чувства се разликата в сравнение с миналото световно първенство. Нашите екипи стават все по-добри и се надявам на световното за мъже и жени през 2018 г. да се представим с много добра организация. 

За разлика от отличната организация, не така стоят нещата на канала, където лодките ни се представят доста посредствено? Защо според Вас е така? Ако е защото състезателите ни са твърде млади, възниква въпросът - защо нямаме подготвени хора в тази възрастова група?

Смятам, че нашият спорт трябва да се структурира по-добре – тренировъчен процес, организация на ръководителите и треньорите. Необходимо е да има ясна концепция, да се променят програмите, начинът на селекция. Има принципни пропуски и това допринася за отлива, който се получи през последните години и недостатъчно добрата подготовка. От друга страна, наистина нашият отбор е млад. Но тъй като сме домакини, имаме възможности да участваме с повече състезатели. Но в бъдеще трябва да се помисли за изграждането на принципна програма, която да се спазва от всички. 

Тук говорим за юношеските възрасти, но картинката при мъжете и жените не е много по-различна. Накъде оттук нататък трябва да върви българското гребане, за да стъпим отново на световната сцена не само като организатори, но и като състезатели? 

Трябва да започнем подготовката навреме. Всички треньори да бъдат мобилизирани да започнат навреме работа със съответните групи още на 1 октомври. Трябва много работа, много труд, за да имаме резултати. В момента има доста хаос. Скъсана е връзката между клубовете и управителния съвет, което трябва да се промени, за да имаме отново резултати в бъдеще. 

Видяхте се с президента на ФИСА Жан-Кристоф Ролан, пред когото също предстоят реформи и който дори спомена в интервю за БНТ, че гребането трябва да внимава за мястото си в Олимпийското движение...

Мисля, че няма как гребането да бъде извадено от олимпийската програма. Ние сме атрактивен спорт, не само в Европа, но и в целия свят. Има достатъчен брой участници и това, което ще видим след 1 месец е разрастването като конкуренцията в световен мащаб. Има много равностойни лодки в почти всяка дисциплина и нормативите за отиване на Олимпиада са много тежки. 

Смятате ли, че все пак гребането има нужда допълнителна атрактивност? Заговори се например за поставяне на камери в лодките с цел по-интересно телевизионно предаване, защото е ясно, че голяма част от съвременния спорт е телевизия и маркетинг...

Това е така. Програмата се разчупи с морското гребане, така нареченото костал роуинг, което има голямо бъдеще по отношение вдигане на масовостта и популяризиране на спорта. Специално в класическата дистанция на 2000 метра мисля, че за момента няма какво да се промени. Единствено да се подходи към някакви нови дистанци или създаването на нови дисциплини, но за момента класиката си е 2000 метра, което не мисля, че скоро ще бъде променено.