Още през януари ще станем свидетели на първото многоетапно състезание от световния тур, а именно „Tour Down Under” в Австралия. Надпреварата стартира във вторник, на 16-и януари, и се състои от шест етапа, което означава, че финалът е на 21-и януари. Като още днес ще се проведе "Down Under Classic" - критериум в Аделаида, който предващава "Tour Down Under".

В рубриката ни „Светът на колоезденето“ ще разгледаме всичко по-интересно около състезанието – как изглеждат етапите и кои колоездачи ще стартират в търсене на победи рано-рано в сезона на шосе.

Всичко започва с етап в австралийския град Танунда с дължина от 144 километра. Трасето в първия ден представлява три обиколки, като в тях на три пъти ще бъде преминато и изкачването „Menglers Hill”. Разбира се, както подсказва и името му, това е хълм, който обаче може сериозно да затрудни групата при определени условия. Може би не при първото преминаване, но за последно колоната ще мина през него 14 километра преди финала. Като цяло маршрутът е доста хълмист и на чистите спринтьори ще им е трудно да оцелеят, ако темпото е високо. Общата денивелация в етапа е малко над 1800 метра, а изкачването със следните характеристики – 3.8% среден наклон, но и 14.4% максимален такъв.

Вторият етап е с дължина от 141 километра между Норууд и Лобетал, а маршрутът е доста по-сложен от този в първия ден на надпреварата. Общата денивелация, която трябва да преминат колоездачите е почти 3000 метра, а още от старта колоната ще тръгне нагоре по „Ashton” - изкачване със среден наклон от 5%, но и доста по-сериозна дължина от тези в първия ден, а именно 9.9 километра. След това не става по-леко, маршрутът е начупен през целия ден. Отново се правят три обиколки във втората част на етапа, като се минава през „Fox Creek” - изкачване със среден наклон от 8.8% и максимален 17.8%. Да, дължината му не може да се сравнява с тази на първото препятствие за деня, но определено ще затрудни мнозина. До финала почти няма равно. Във втория ден, по подобие на първия, има два междинни спринта.

Третият етап ни отвежда до Кембълтаун. 145.3 километра като така това е най-дългият етап в цялото състезание. Маршрутът отново е хълмист, но не толкова. Денивелацията е 2211 метра и има два междинни спринта, както и две обособени изкачвания още в началото на деня. От самия старт се тръгва нагоре по изкачване с дължина малко над 2 километра и среден наклон от 6%. Малко след 30-ия километър се преминава и второто препятствие, което е още по-леко. Финалът може да е първият истински шанс за спринтьорите в надпреварата, тъй като в последните километри има няколко леки чупки, но не и реални завои.

Четвъртият етап вече е предимно равнинен и е идеален за най-бързите мъже в колоната. Първите 80 километра са напълно равни, след което има едно изкачване и малко по-начупени километри, но след това отново става равно. Финалът е в Порт Елиът, а след малко над 130 километра, етапът предлага финал за спринтьорите. Единственият проблем може да са градските условия и един остър завой преди финалните метри. Все пак от него има достатъчно разстояние отборите да се структурират отново и спринтьорските влакове да заработят перфектно.

Петият етап е един много добре познат и емблематичен за историята на това състезание, завършващ на „Willunga Hill”. Дължината на етапа е 129 километра, но двете изкачвания на „Willunga” го правят сложен. Те са разположени в последните 30 километра, а това е и първият етап в надпреварата, който завършва на изкачване. Денивелацията е под 1800 метра, което е нормално с около 100 километра равна част от етапа.

Последният шести етап определено обаче приковава вниманието като най-труден в тазгодишното издание на „Tour Down Under’. Километрите са под 129, но трасето е много трудно. Всичко започва с изкачване, а „черешката на тортата“ са трите преминавания през планинския хребет Лофти. Изкачването е със среден наклон от 7.3 %, а максималният е малко над 13%. Доста е начупено, като дори има и заравняване и спускане в него, което намаля средния наклон. В третото преминаване на Лофти колоната финишира на върха, с което се слага край на надпреварата. Денивелацията е малко над 2800 метра и както в предните етапи, така и в последния има два междинни спринта.

Сега да се насочим към участниците и големите претенденти.

Разбира се, най-големите имена като Тадей Погачар, Йонас Вингегор, Примож Роглич, Ремко Евенепул и други ще изчакат с началото си на сезона, тъй като те имат сериозни амбиции в Тур дьо Франс. Тях ще видим през февруари, но това не пречи да видим сериозни имена на старта в Австралия.

„UAE Team Emirates” идва с Алесандро Кови, който ще носи номер 1 на гърба си. Като цяло отборът е с младите надежди – Фин Фишър-Блек, Антонио Моргадо и Исак дел Торо. Освен това има и някои опитни момчета като Диего Улиси, Михаел Винк, както и колумбийския спринтьор Алваро Ходж.

„Team Jayco” пристига с Кейлъб Юън, който вече загря с победи в родната си Австралия. „Джобната ракета“, както е наричан дребничкият спринтьор ще гони етапни победи. В отбора му обаче личат и други сериозни имена – Саймън Йейтс и Люк Плап, който спечели и двата шампионата на Австралия – в общия старт и индивидуалния часовник при мъжете. Разбира се, това не са единствените по-именити колоездачи от тима, които ще започнат надпреварата, но определено към тях е насочено вниманието на местната публика.

„Bahrain-Victorious” пристига с Фил Баухаус, като германският спринтьор ще се бори за етапни победи, а австралиеца Джак Хейг най-вероятно ще гони генерална победа пред домашна публика. „Soudal-Quick Step” хвърлят в екшъна рано-рано една от звездите си – Жулиан Алафилип. Французинът имаше два трудни сезона и ще опита да трупа форма и самочувствие в „Tour Down Under”. Джеймс Нокс, Каспер Педерсън и Йосеф Черни са само част от силните колоездачи на отбора, които ще се присъединят към Алафилип в Австралия.

„AG2R” ще разчита най-вече на разкъсвания и етапни победи като има силен състав за тази цел, в него влизат Франк Бонамур и Валентен Паре-Пентра. „Intermarche” влиза с Лилиан Калмежан и Биниам Гърмай. Африканецът също от началото на сезона ще търси победи и повече увереност, напредвайки към големите класики и цели през сезона. Той е идеален кандидат за етапни победи, щом става въпрос за хълмисти терени, а спринтът му не е никак лош. „Israel-Premier Tech” включват в състава си Джордж Бенет и Дерек Джий, който събра погледите на всички със силното си каране през миналия сезон. Саймън Кларк и Ник Шулц са други от участниците, като голямата звезда Крис Фрум ще започне сезона си на по-късен етап.

„INEOS” праща Филипо Гана, който е тесен специалист в часовника, но не веднъж е печелил и хълмисти етапи, с по-начупен терен. Младокът Джошуа Тарлинг също е в тима, както и Джонатан Нарваез. За спринтовете Елиа Вивиани ще опита да се върне към най-добрите си дни и да взе етапна победа. „BORA – hansgrohe” ще разчита на Сам Уелсфорд за спринтовете. Австралиецът загатна на какво е способен през миналия сезон и определено ще иска да започне и тази година силно. Той ще бъде подкрепян от силен състав, включително Раян Мулен и Дани ван Попел. „Team DSM” изпраща местните момчета Патрик Бевин, Патрик Еди и Крис Хамилтън, но и младите британски надежди – Оскар Онли и Шон Флин. В сътавите на „Cofidis” и „Arkea” не личат големи имена.

За „Movistar” ще стартират Рубен Герейро и Иван Гарсия Кортина. От „Lidl-Trek” в Австралия ще бъдат Дарио Каталдо, Хуан Педро Лопес, Бауке Молема, Якопо Моска, Куин Симънс и други. Като всеки от тези колоездачи може да се бори за етапни победи в един или друг момент. Националният отбор на Австралия пък ще бъде предвеждан от Михаел Сторер и Деймиън Хаусен. „Team Visma” праща нидерландската трупа, начело с Робърт Хесинк и Коон Баумна. Нормално те съхраняват големите си звезди за по-удобен момент от сезона и дават шансове на някои млади момчета. Самуеле Батистела ще предвожда тима на „Astana”. Руди Молар и Лаурънс Пити попадат в състава на „Groupama FDJ”. Хари Суийни пък ще е с лидерския номер в „EF”. И там се залага на някои млади момчета, но има добър микс, тъй като опитните Стефан де Бод и Оуейн Дул най-вероятно ще се борят за етапни успехи.

В началото на сезона обаче състезанията са още по-непредвидими, тъй като не се знае кой в каква форма влиза. Все пак е само януари и въпреки лагерите през зимата, то не всеки ще е навлязъл в добро състояние. Така че може да се стигне до изненади и победи от по-неизвестни или неочаквани състезатели. Надяваме се на зрелище на шосето, с което подобаващо да дадем официалното начало на сезона, а какво точно ще се случи – предстои да разберем.

За финал нека все пак припомним героите в последното издание на състезнието. Джей Вайн стана шампиона в "Tour Down Under", a с етапни победи се поздравиха Алберо Бетиол, Фил Баухаус, Роан Денис, Пейо Билбао, Браян Кокар и Саймън Йейтс.