10-тото юбилейно издание бе най-масовото състезание дотук и настроението бе повече от приповдигнато. Спортната тръпка, присъствието на звездите, подаръците и наградите бяха част от положителните емоции, а възгласите и детския смях бяха нещо, което отдавна не сме виждали в иначе не уютната и мрачна зала Фестивална. Може би липсваше коледна украса и светлина, но това са част от детайлите, върху които тепърва трябва заедно да работим, защото видя се и днес, че със спорт можем да интегрираме тези, които лишените от емоции техни създатели са оставили на произвола на съдбата и добрата воля на обществото и държавата.
„Вече бягам 100 м за 11,88.”- тъмнокос тийнейджър от Пловдивски дом докладва на Стефка Костадинова. Очевидно бе, че са стари приятели и дори шефката на БОК му обеща, че ако върви в същия дух, ще го вземе за съветник в БОК.
Фронтменът на Гонг Томислав Русев побъбри на футболни теми с младите си фенове и за първи път бе доволен от организацията на спортно събитие у нас, единствено залата не отговаряше на критериите му, но това е положението засега.
„Студено е, знам, че няма по-добро, но все пак е хубаво, че се правят такива турнири. Има много спортни деца, които биха могли да се развиват.”- констатира Русев, който все пак е дипломиран учител по физическо възпитание.
Коментирай