Режимът на страха бе онова нещо, което едва не задуши Европа и света преди 70 години време. Днес с облекчение някои смятат, че само историята напомня за тези мрачни времена, когато милиони хора по света и Олимпийските игри през 1940 и 1944 година паднаха в жертва на човешката мания за величие, провокирала опит за доказване, че едни са повече от други. 

Нима днес страхът вече не ни владее? Напротив, той е навсякъде около нас и дори придобива още по-застрашителни размери. Днес той се е превърнал в общоприемлива норма на едно болно общество, в което мнозинството бива подчинено на малцинствената идеология на една или друга партийна организация, решила че веднъж получила избирателна подкрепа, спокойно може да вилнее и погазва всякакви писани и неписани закони или морални правила.

Нагледахме се на постановки, сценарии, измамни борби с корупцията и нагласени прокурорски и всякакви други акции на уж органите на държавната власт. 

И какво от това? Нищо! За всички вече е ясно, че те не работят нито ефективно, нито справедливо, водени от логиката на събития и техните законови последствия. И ако тук отворя скобата за това колко съобразени с "интересите на народа" закони действат в България, то жална му майка, на онзи който е започнал да чете този коментар. 

Започнах със страха, защото ако днес в България има малцина хора, които са надмогнали или опитват да надмогнат страха, то това са нашите спортисти и млади спортни таланти, които с кански усилия се борят като "свиня с тиква" - ежегодно, ежемесечно и ежедневно. И всичко това, с една единствена цел - мечтата им да бъдат сред най-добрите в света и да представят България на най-големия спортен форум - Олимпийските игри. 

Странно - един режим и предизвиканата от него световна война разруши мечтите на цяло поколение младежи, които можеха да участват в Игрите на XII и XIII олимпиада преди 70 години, а днес в мирно време - едни други български младежи намират сили да се борят със собствената си държавна машина и власт, за да спасят своята олимпийска мечта. За да имат условия, да изградят свой собствен спортен режим, който един ден може да им позволи да прославят България.

Но на кой ли в Министерството на младежта и спорта, Министерския съвет или Народното събрание му пука за всичко това. Особено що се отнася до последната институция, превърнала се в символ на позора и арогантността, вместо на държавността и демокрацията. Именно с последните си действия тя показа, че значението на обикновения човек е най-незначителната ценност за народния представител в България. Оставям на политическите анализатори, ако изобщо има неплатени такива у нас, коментара за почти ежегодния ремонт на така наречения Изборен кодекс, но една поправка приета на второ четене вчера, просто не може да бъде подмината от мен като журналист.

На фона на това, че непрекъснато повтаряш как парите не стигат, не са достатъчни за каквато и да по-сериозна социална политика, вдигаш билетчето в обществения транспорт с 60%, НЕРАВНОСТИТЕ и дупките по столичните улици и булеварди (вкл. ремонтирани преди месец такива) покриват около 70% от пътната мрежа на София, да вземеш решение, че националните референдуми трябва задължително да се провеждат ОТДЕЛНО от предстоящи в следващата 1 година редовни избори, е извинявайте, но колкото и да си търпелив - за по-голямо лицемерие на един самозабравил се политически РЕЖИМ, не бях чувал.

И понеже през тази седмица се срещнах с първия български сабльор, който ще представя страната ни на олимпийския турнир по фехтовка от 28 години насам (след Васил Етрополски в Сеул 1988 г.), искам още веднъж да ви докажа, че за стойностните хора в България, на политическата номенклатура изобщо не ѝ дреме. 

И така, знаете ли колко средства, в целия 4-годишен олимпийски цикъл е получил 21-годишният Панчо Пасков, който ще се бори за честта на страната ни това лято в Рио де Жанейро. Отговорът - малко над 5000 лв., отпуснати през февруари 2016 г. конкретно за олимпийската квалификация в Прага, където момчето завоюва правото да е един измежду 32 най-добри фехтувачи на сабя и само фактът, че няма финансиране, за да участва на състезания от Световната купа по фехтовка, го лиши от възможността да е по-високо в световната ранглиста на своя спорт, а оттам и да очаква по-преодолим съперник в жребия за първия кръг на олимпийския турнир.

Ето за такива неща става дума в България през 2016 година. Олимпийските игри в Рио вероятно ще се проведат по план, но България изпраща спортисти, почти изцяло самофинансирали своя спортен режим и подготовка - 11 години назад. 

И така по решение на 43-то Народно събрание през 2016 г. държавата ще похарчи около 50 млн. лева за ОТДЕЛНОТО провеждане на национален референдум и редовни избори, а за младежи като Панчо Пасков се отделят по 5000 лв. на четири години и ако случайно се класират за Игрите на олимпиадата, може да получат още нещо от политическата благодат, само и само, за да не се разприказват. Така просто е по-удобно - да си мълчат, да си се страхуват и да пазят и малкото, което имат. Да ни е честит новият РЕЖИМ на страха!