Да дариш радостен миг на дете, чиято съдба е отнела щастието да има семейство, е благороден жест, който е длъжен да направи всеки, носещ в гърдите си сърце, а не камък…

Години наред сираците в България тънеха в мизерия, далеч от погледите на хората, чийто дълг е да им подадат ръка. Деца, забравени от Бога…Добре, че ни приеха в Евросъюза, за да се сетим за тези, които растат без любов, грижи, внимание и нормална материална среда. След куп упреци, разтърсващи материали по темата, сякаш нещо се промени в положителна посока. Не, това не е утопия.

От година на година, децата, участващи в спортните турнири в зала Христо Ботев, изглеждат все по-добре, по-умни са и вече дори имат цел в живота.

„Чрез спорта, ние възпитателите се опитваме да отнемем вниманието им от пошлите неща на улицата, от грозното, което ги дебне на всяка крачка. Да интегрираш тези деца в обществото е трудна задача, но чрез спорта определено се получава по-лесно,” това споделя един възрастен човек на около 60 години, оказва се, че той отговаря за спортната дейност в един от големите пловдивски домове за сираци.

Деветият национален шампионат за деца в неравностойно положение бе определено празник с много усмивки и положително настроение.

„Искаме да научим тези деца, тийнейджъри, че не само наградата трябва да е стимул за участие, а е важно и тяхното представяне. Има правила в живота и тук в залата те се учат да ги спазват. Един елементарен пример: докато ги научим големи да не се записват в състезанията за по-малките, много зор видяхме,” приятелски ми споделя един от организаторите, известен наш атлет Краси Събев.

Истински фурор предизвика любимката в залата - Стефка Костадинова. Децата очакваха тя де се появи в залата и да им раздаде поредните награди, придружени със снимки за спомен и приятелски разговори за живота и дори последните тенденции в модата.

„Обичаме Стефка и това, което искаме за Олимпиадата в Пекин е никой да не бие рекорда й,” искрено се надяваха група лекоатлети от Пазарджик и Габрово.

Хубаво е, че има ентусиасти като родоначалника на тези турнири- Анатоли Илиев, който не се отказа от идеята, а напротив всеки един турнир е по-мащабен от миналия.

Жалко е само, че има хора, които с лека ръка, без грам жал, се отказват от децата си, захвърляйки ги ей така на произвола на съдбата. Името на тези хора е ИЗРОДИ, но децата не помагат да избират родителите си, затова ние, които сме нормални трябва човешки да помагаме-кой с каквото може…