Една от най-успешните български лекоатлетки Даниела Йорданова официално ще се завърне на пистата в началото на 2011 година, след като изтърпя двугодишното си наказание за употреба на забранени стимуланти, научи Гонг. Първият й старт все още не е фиксиран, но вероятно ще бъде през януари в зала.

Участвалата на 11 финала на големи състезания, а също така трета на 1500 метра от Световното първенство в Осака`2007 и Мондиала в зала през 2008-ма, си е поставила за цел да бяга на своята трета олимпиада – тази в Лондон пред 2012 година, когато ще бъде на 36 години. Тя пропусна Игрите в Пекин защото дни преди своя старт бе уличена, а после и наказана за употреба на тестостерон.

Любопитното е, че докато нейни конкурентки на пистата от Русия, които бяха наказани, сега не се връщат, защото имат да връщат пари на Международната федерация по лека атлетика, а самата Йорданова не само, че няма да връща, а след като й присъдите две отличия със закъснения все още ИААФ не й е изплатила между 8 и 10000 долара.

Заредена с много позитивизъм и амбиция Даниела не спира с тренировките през всичките 370 дни, преодолява тежките моменти, но решава, че не може да се откаже от спорта по този начин. Една година бегачката ни на средни разстояния тренира сама, започва следването си в НСА, записва се на курсове по английски, живее със спестени през годините пари, среща се с много нови хора. Заедно с нея през всичките години и преди наказанието, а и след него е единственият треньор с когото е работила – Димитър Василев.

Ето какво сподели пред Гонг атлетка №1 на България за 2007 година Даниела Йорданова:

„Все още с треньора ми не сме решили точно кога ще бъде първият ми старт, но сигурно ще бъде в края на месец януари и в зала. Така сме го планували. И приятели и доста хора се интересуват кога ще е първият ми старт, но не зависи само от мен, защото условията през зимата у нас малко трудни. Надявам се са успея да се подготвя добре за зимата, малко е трудно със студа и зала „Фестивална”. Дано се справим.

Доста хора ни помагат, но за подготовка в чужбина е трудно. От финансова гледна точка не ни стигат парите за подготовка навън. Ако имаме възможност ще отидем в чужбина, но е под въпросителна. Търсим средства, но на този етап се знае, че ще се готвим в България. Аз тренировките не съм ги прекратявала.

Докато взема решението, че ще продължа да бягам, тренирах около година сама. През тези две години почти ден не е имало, в който да не съм тренирала.

Сега голямата ми цел са Игрите в Лондон през 2012 година. Бях в много добра форма преди Олимпиадата в Пекин, но за съжаление само няколко дни преди нея разбрах, че няма да мога да се състезавам. Това бе много тежко за мен защото се надявах това да бъде най-успешната ми Олимпиада. На първата ми в Сидни бяха 10-ата, в Атина – пета и исках в Пекин още по-добро класиране, не се получи. Затова сега наистина най-голямата ми цел е Лондон`2012! До тогава остават по-малко от две години, дано този път всичко да бъде наред. Сега не мога да се оплача по отношение на формата ми. Нямам контузии и се готвя нормално.

На официални първенства ще бъда в коронната ми дисциплина – 1500 метра. Аз обичам да участвам и в другите и затова на различни състезания в България ще се пусна на 2 км и 800 метра, защото са и доста полезни за моята дисциплина.

Да се надяваме, че отново ще заслужа приза Атлет на годината! Когато човек започва нещо да прави, целите му трябва да бъдат високи. Имам сили и амбиция.

Аз нямам да връщам пари на ИААФ, а точно обратното – те имат да ми дават! Вече може би година и два месеца чакам да ми изплатят премиите за присъдените два медала. Все още изчаквам, но може би ще направим официално запитване. Тези пари са ни много необходими за подготовката! Вече толкова години чакам тези пари, че малко ми се губи колко точно са като сума. Спрях да ги очаквам и да мисля тези пари. Става дума за 8 -10000 долара на мен и треньора ми.

Със спестени пари много си помогнах през тези две години наказание. Мога да благодаря на кмета на Ботевград Георги Георгиев, че ни помогна през тези трудни моменти. Помогнаха ми о министерството защото съм младши сержант. Все пак не си пропилях цялото това време. Наистина доста време мислих дали да се върна. Записах се да следвам в НСА, също така курсове по английски и си продължих да тренирам. Запознах се с много нови хора, моите приятели си останаха мои приятели. Много важно бе и, че имах подкрепата семейството ми.

И за мен цялата тази ситуация с тестостерона бе много странна. Дълго време мислихме как и от къде са се случили нещата. Истината сигурно никога няма да се разбере и в един момент просто спрях да си задавам всички тези въпроси. Не виждам как може да излезе тази истина на яве и какво точно се случи. Просто забравих за това и гледам само напред!

Като всеки един спортист аз сънувах и през тези две години пистата. Първо болката бе много голяма и в първите дни не вярвах, че ще имам желанието да се върна на пистата. Сега обаче желанието е на лице и както казват хората – времето лекува! Просто реших, че не мога да се откажа по този начин! Голямата ми цел са Летните олимпийски игри в Лондон!”