Очаквано както в много други сфери България изостава и в развитието на спорта за хора в неравностойно положение. Справка показва, че ние сме единствената Балканска страна, която няма баскетболен тим за хора в инвалидни колички. Западните ни съседи отдавна са разработили този проект и сега отново ще черпим опит от тях. Защо? Защото сърбите обичат спорта и вместо само да говорят предпочитат да действат.

Има една стара българска поговорка, която гласи: „По-добре късно, отколкото никога.”

В редакцията на Гонг гостуваха двама млади, образовани и добре изглеждащи господа, които в името на благородната кауза са се заели с нелеката задача да създадат баскетболен клуб за хора с физически увреждания. Първата крачка е направена, трудностите предстоят. Проектът – амбициозен, но целта си струва усилията.

Ще успеят ли в начинанието Йордан Терзийски и Гено Андреев – представители на Ротаракт клуб София-Балкан. Ние от Гонг им подаваме ръка, а стария завет на Хан Кубрат още ни учи, че заедно ще бъдем силни и можем да сътворим големи дела. Друг е въпросът защо досега държавата не е отделила средства за един такъв проект, но като се види на какъв хал е спортът ни, то за подобни инициативи очевидно ще се борят хора на доброволни начела.

Основно създаването на такъв клуб има за цел интеграцията на хора с физически увреждания като пълноправни членове на обществото. Крайно време е да направим тази стъпка, защото стъпвайки на всяко европейско летище се разминаваме с усмихнати и приветливи хора, чийто инвалидни колички просто не правят впечатление. У нас все още е трудно да накараме част от хората с физически увреждания да излязат навън. Колко сме изостанали! Чрез спорта интегрирането е доказано по-лесно и бързо. Ето защо проектът „баскетбол с колички” си струва.

Основната задача сега е да бъдат закупени специалните олекотени колички за баскетбол- нови струват около 3 хиляди долара, събраните средства дотук са 13 хиляди лева. Вероятно основателите на баскетболния клуб за хора с физически увреждания София-Балкан ще преговарят за колички втора употреба – леко амортизирани. Първоначално идеята е била да бъдат закупени 10, но тъй като средствата не стигат ще бъдат взети между 4 и 6, за да се стартира проектът. Вече е помислено и за залата, където ще се провеждат заниманията – НСА в лицето на Кирил Андонов подава ръка. Зам. Ректорът на Спортната ни академия гарантира, че условията за тренировки ще бъдат на ниво. Друг важен човек, приел присърце идеята е изпълнителният директор на Баскетболната федерация Иван Ценов. Централата е гарантирала подкрепа чрез треньори, съдии, и т.н.

Има много работа, но преди всичко каузата трябва да бъде защитена, защото спортът за хората с физически увреждания е средство за психическа рехабилитация, а създаването баскетболен клуб за тях би им помогнало да изградят състезателен дух, да намерят нови приятели, изобщо да общуват както всички нас. Никой не е застрахован, така че едно добро дело ще е от полза за връщане на духовните ценности в тъй обеднялото ни в този план общество.

Сещам се за песента на Богдана Карадочева, „Ако до всяко добро същество, застане още едно, тогава…”

Дано този проект успее!