Камелия Стоименова и Таня Богомилова в едно изречение. Гледам, чета и ми е трудно да го осъзная. Това казала на родителите си 22-годишната плувкиня ден след като счупи националния рекорд на 200 метра бруст в малък басейн.
Направи го на шампионата на Лондон, в който участва за своя английски клуб Newham&UEL. Камелия грабна златото с постижение от 2:25.59 минути. Така падна рекорд, непокътнат 37 години. Срещу него стоеше името на голямата Богомилова. През март 1988 г. в Благоевград тя плува за 2:25.95 мин., а през септември същата година грабна златото на 100 метра бруст на олимпийските игри в Сеул.
„В първия момент не осъзнаваш какво се случва. Да подобриш рекорд на самата Таня Богомилова. Тя е идол, такъв човек, такъв спортист. Друга като нея нямаме, направила е много за спорта. А освен това е и страхотен човек“, споделя Гергана, майката на новата рекордьорка.
Тя и таткото Иван вече 24 години живеят в Лондон. На 2 ноември те видяха триумфа на голямата си дъщеря от трибуните на олимпийския басейн в Лондон. Долу, край самия басейн, беше 16-годишната Маргарита, която уверено върви по стъпките на кака си и вече може да се похвали със завиден брой медали и постижения. Тя вика и дава кураж и видя отблизо как пада рекордът на Таня Богомилова.
„Трудното тепърва предстои. Оттук нататък вече ще се гледа с други очи на нея. Ще трябва да работи още повече“, категорична е гордата майка. Самата Камелия е наясно с това и ден след успеха в шампионата на Лондон отново е в басейна за тренировка, защото поредното състезание – Държавното на България в 25-метров басейн, чука на вратата. То ще се проведе от 19 до 23 ноември, а в него сестрите ще се състезават за своя български клуб Спринт–София.
И докато Камелия и 16-годишната Маргарита хвърлят усилия, за да поддържат висока спортна форма, родителите им правят всичко, за да могат техните момичета да преследват мечтата си. Гергана и Иван влизат в ролята на мениджъри, организатори и какво ли още не.
„Коства ни цялото време, много ресурси. Навсякъде сме с тях. От каквото имат нужда, сме насреща. Те полагат огромни усилия в тренировките, ние – извън басейна, за да ги поддържаме“, казва Гергана и признава, че често не гледа на своите деца като родител.
Жертвите от всички са много, но подобреният рекорд на Таня Богомилова е доказателство, че всичко си е заслужавало и ще продължи да бъде така.
Камелия не се нуждае от много време, за да покаже, че е достойна за шампион. Тя започва да се занимава с този спорт сравнително късно – когато е на 9 и половина. За сравнение – 6 години по-малката от нея Маргарита на 8 вече участва в състезания и вече има куп медали, включително и два национални рекорда. Запалва се покрай кака си, тъй като е постоянно близо да нея, когато мама Гергана води голямото си момиче да плува.
Камелия започва с обикновени тренировки, в група с други деца, за да се учи, да свикне с водата. В един момент родителите решават, че може би е добре да потърсят по-сериозни и специализирани тренировки. Преди това момичето свири на флейта, пее, тренира и лека атлетика, като е много добра в бяганията. Като малка пък Маргарита тренирала футбол, била направо луда по него, но счупила крак и спряла. Показвала голям талант и за народните танци. Плуването обаче се оказало тяхното нещо.
„В началото не сме се замисляли за развитие в тази област. Просто нещата така се завъртяха. Искахме да са активни, да се занимават с нещо, да се научат на дисциплина. Да бъдат хора. Да опитат от няколко неща и да изберат“, казват родителите.
На 11,5 г. Камелия влиза в лондонски клуб, в който тренира и до днес. Успехите не закъсняват. Напротив – идват само след няколко месеца. Стоименова започва да тренира през септември, а през декември вече успява да стигне до първото си регионално състезание за деца до 12 години. И то в многомилионен Лондон, където има безчет плувци. На 13 тя вече е шампион на Лондон на 50 метра бруст и се класира за шампионата на Британия. В следващите години от него има три сребърни и един златен медал. Той е с щафетата 4 по 100 съчетано с отбора на университета в Уелс.
Когато е на 13, за пръв път участва и на национално състезание в България – във Варна, където се провежда зимният шампионат на малък басейн. Там се запознава и с Таня Богомилова. Същата година завършва втора и в трите брустови дисциплини в 50-метров басейн, а на 14 обира златните медали в бруста и в двата басейна.
Следват още успехи и още медали, включително две участия на Европейско първенство до 23 г., както и на Балканиада. През изминалото лято тя и Маргарита отново се прибраха у нас, за да участват в държавното на голям басейн, в което Камелия прибави към колекцията си пълен комплект медали – злато на 200 метра бруст, сребро на 50 м и бронз на 100.
След завръщането от София в Лондон Стоименова се включи в Британския национален шампионат, където спечели сребро на 100 метра бруст. Отказа състезанието на 200 м, тъй като в същия ден получи дипломата си от университета в Суонзи, Уелс. Камелия изучава „Спортни науки“ и може да се похвали с отлични оценки – не само по време на следването, но и в училище преди това.
Тя и сестра й са родени в Лондон, но нищо наше не им е чуждо. И двете посещават българско училище през уикенда, за да попиват от езика, културата и традициите.
„Стараем се в това отношение, защото когато не си в дадена общност, нещата могат да се забравят. Гледаме те да знаят откъде сме, какво се случва в България. Прибираме се често - и през лятото, и през зимата. Ходим и в Разлог и Пазарджик, откъдето са семействата ни. Посещаваме карнавали. На Камелия и Маргарита много им харесва. В България вече имат и приятели“, разказва още Гергана.
Нейната дъщеря е момиче с голямо сърце. Обича много бебета – види ли някое, не може да се сдържи. Обожава и животните, а в свободното си време рисува. При това се справя много добре, но тъй като то отнема много време, решава да не следва специалност с рисуване. Вместо това се посвещава на спорта.
„Камелия е добър човек. Мила, отдадена, сериозна. Когато каже нещо, че ще стане, то ще стане. Няма значение какво ще й застане на пътя. Пада, става – много е борбена и си постига целта“, описват я родителите й./"Телеграф"
