В епохата на неограничените възможности, страна като България не спира да се развива на световната спортна сцена. Имайки предвид дългогодишните ни традиции в духа на първокласните спортни постижения, със сигурност е трудно да се пробие в дисциплина, която малцина у нас са чували. Не и за един българин от Монтана. Не и за Николай Цоков. До преди броени дни, за повечето от нас това бе просто едно име, но днес гордо нареждаме шампиона сред европейските отличници по бразилско жиу-житсу.
3508 км. Разстоянието от Монтана до Лисабон Цоков измина сякаш за миг. Времето застина, за да може България да понесе радостта от успеха на нашето момче. На Европейското първенство по бразилско жиу-житсу в португалската столица, сърцатият състезател завоюва първия медал за страната ни, ставайки шампион на лилави колани.
Като едно от най-разпространените бойни изкуства, за жиу-житсуто е характерно, че развива духа, изгражда характера и самодисциплината. При спортсмена Цоков определено духът и силните качества не липсват. По нелекия път до европейската титла, човекът Цоков поема зареден не просто с мотивация и позитивизъм, но се изправя и пред трудната задача да започне от нулата. Веднага след стъпването на родна земя, Николай ни отдели няколко минути, за да разкаже какво го отведе до почетното първо място.И не само.
„Всичко започна след запознаването ми с председателя на ADCC – България Христо Христов и с Любомир Геджев, който според мен показа този спорт в страната ни (BJJ). Бяхме на една среща по повод организирането на гала вечер по ММА. Оттам стана въпрос за бразилско жиу-житсу. Някъде бях чувал само за това нещо, но нищо повече. Като бивш състезател по самбо и джудо се заинтересувах, защото беше съвсем нов спорт за България и предизвикателството беше много голямо за мен, а именно да започна да го развивам и в град Монтана. Няма да крия, че не се колебаех дълго дали да започна, защото в очите на тези двама души виждах приятели, с които чувствах, че ще стигнем далеч в този спорт. И така, след като бях основал вече клуба си през 2010г. с първоначална идея за развитие в ММА и Бойно самбо, започнах и BJJ. Постепенно BJJ се наложи, като основа за развитие в залата ми. То е и в основата за успехите ни в ММА.“
източник: Личен архив
И така, в малката Монтана започва да се развива не просто съвсем нов спорт, но такъв на световно ниво. Неусетно Николай ни потапя все по-дълбоко в историята на бразилското бойно изкуство жиу-житсу.
„BJJ историята е доста обширна, кой как и с кого е започнал. През 1920г. Митсуйо Маеда - легендарен джудист, боец и пряк ученик на създателя на Джудото – Джигоро Кано, започва да тренира Карлос Грейси на джудо в Бразилия. Както всяка борба по света, и джудото има вариант състезанието да протича в партер или на земя. Този партер в джудото се нарича Косен Джудо. Това е BJJ – усъвършенстван вариант на Косен Джудо. Японците на времето решават, че състезанията по джудо ще са по-атрактивни, ако се провеждат само в стойка (прави) и чрез атрактивни хвърляния се отсъжда чиста победа ИПОН, при която се определя победителят от срещата. Разбира се, и в спортното джудо има борба на земя, но тя трае много кратко, буквално секунди, ако по преценка на съдията няма явна атака за ключ или задушаване, дори и тогава не се чака дълго време. По-скоро в джудото, като игра на земя, най-вече се използва така нареченото “задържане” - Osaekomi (туш) за постигне на победа. Тук вече BJJ взима играта на земя и я развива, усъвършенства и тя достига дотук в този си вид. Много атрактивна и интересна за практикуване. Основател на BJJ е Хелио Грейси, брат на Карлос Грейси. Имено Хелио се заема с модифицирането на играта на земя. Привлича все повече ученици и до ден днешен BJJ се практикува по целия свят, като всяка изминала година броят им расте многократно. Състезанията са едни от най-многобройните, като тази година Европейското първенство в Лисабон достигна рекорд от над 3500 състезателя.“
източник: Личен архив
След като ни разказа как се е захванал с този „занаят“, преминахме към темата за Европейското първенство, което се проведе в Португалия. Въпреки своята скромност, Цоков сподели, че е очаквал България да спечели повече медали.
„Очакванията ми наистина бяха да успеем да влезем в медалите с моите състезатели. Но и знаех, че това ще е страшно трудно. Конкуренцията е много голяма. Всички идват там и дават най-доброто от себе си, за да са победители, предвид и доста големите разходи да успее един човек да присъства на това състезание. Само по себе си това говори, че случайно попаднали хора там няма. Дали успяхме да постигнем целите си? Като брой медали – Не! Няма да крия, че очаквах още двама от моите състезатели да успеят да влязат в медалите. Но грешките и пропуските ще бъдат коригирани. Следващата година ще постигнем целите си. Обещал съм им !“
След такъв успех емоциите бушуват. Сълзите не стихват, а трикольорът, който виждаш на най-високото място на почетната стълбичка, те кара да се върнеш към хилядите часове усилен труд в залата.
„Какво изпитвам ли? Ами много се радвам, че успях. Когато преодолях всичките си съперници и се качих на най-високото място, на почетната стълба се почувствах страхотно от постигнатото! На лента мина целият ми спортен живот и пътят, през който минах. Усмихвах се, а ме болеше всичко, тъй като се обадиха всички стари травми, които имах, а те са доста. Но всичко това си заслужава, повярвайте ми! Сигурно много хора ще ме нарекат луд, понеже при нас изразходваните средства за подготовка и състезания нямат възвръщаемост, а от доста време в България да си активен спортист и състезател означава да изкарваш пари от това. Но знам, че хората от моите среди ще ме разберат защо все още го правя.“
Въпреки че Николай Цоков тренира в най-бедния европейски регион, той разполага несъмнено с едни от най-богато надарените с талант момчета. Ето какво сподели за наградените за най-перспективен млад талант на Монтана – Марио Маринов и влезлия в Топ 10 на спортистите в Монтана – Леонид Тодоров.
„Марио притежава страхотни качества, като спортист и като човек. Той е доста скромно момче. Още когато дойде в залата ми имах желание да го развивам като състезател и бях сигурен в успеха му. Е, това вече е факт. Марио Маринов е първият юноша Европейски шампион на България. Това доказва, че и номинацията му за миналата година, като един от перспективните млади състезатели на Монтана, не е никак случайна.
Лео е уникален талант, един от талантите, с които разполагам, за мое щастие. Когато влезе за пръв път в залата ми, преди две години и половина, той не се беше докосвал никога до боен спорт. Видях още в началото на неговото обучение, че ще стигне далеч. Той е най-титулуваният състезател за миналата 2015-а година, както и за предходната 2014-а. Тази не можа да вземе медал в първото си състезание, най-тежкото, европейското в Лисабон! За жалост, в третия кръг срещна шампиона. Мисля че, само Лео успя да му вземе точки в борбата. Но това момче беше много подготвен и не можаха да го спрат до края, стана пръв в най-многобройната категория - 105 състезатели! Видях пропуските на Лео, видях и слабостите на противника му. През 2017-а сме отново на Европейско и ще работим за крайния успех. Все пак Леонид е едва на 17 години, а се бори при мъжете. Има още много време, докато бъде завършен състезател. Но ще бъде !“
В страна като България да развиваш боен спорт никак не е лека задача. Силата на човешкия дух е безгранична и треньорът от Монтана го доказва като се грижи с цялото си сърце за своя клуб.
„Клубът ни е създаден 2010-а година. Започнах на чисто, нямаше други клубове в Северозападна България, които се занимават с ММА и BJJ. Нашият клуб е първият в този район на страната ни, който започна активна подготовка и развитие на състезатели за BJJ и ММА. Вече за моя радост, с многократни шампиони и в двата спорта. Какво ми дава сила ли ? Истината е, че е много трудно да се поддържа спортен клуб на такова ниво с ограничен финансов ресурс. Нямаме никакви спонсори, не един път съм се допитвал до различни заможни хора да помогнат. За съжаление, през повечето време съм имал само откази. Единствено община Монтана ни е помагала с минимални суми за годината, но ние сме им благодарни, че все пак успяваха да заделят парични средства и за нас. Представете си какви разходи имаме на състезание, като само таксите за участие на всеки участник са от 30 лв. до 250 лв. за Европейското. Ние заминаваме от седем до единадесет – дванадесет човека! Това са хотели, застраховки, храна от два до пет дни, и пътни разходи за два автомобила или самолетни билети. Спортни лагери и семинари, без които е невъзможно просто да се развива един състезател, и отбор като цяло. През 2014-а година имаме 16 състезания в България и чужбина, 2015-а ги намалих на 13. Сами може да си направите сметка, каква сума пари е необходима, за да можем да се състезаваме и развиваме. Това отделно е екипировка, която не е никак евтина и куп други неща, необходими за развитието ни. Голяма част от разходите поемам сам, другата част родителите на децата. Тук е мястото да им благодаря отново за оказаното доверие и разбиране, което проявяват към нас като отбор.“
Липсата на средства няма да спре шампиона и неговите възпитаници да продължат да атакуват медалите и през 2016-а година.
източник: Личен архив
„Да, наистина през изминалата година намалихме състезанията, но пък закономерно качихме качеството на работа в отбора и оттам крайните резултати. Медалите се увеличиха почти двойно, но нямаше как, не спираме да се трудим и развиваме, въпреки трудностите. През тази година отново ще се появим на всички силни международни турнири в България и около нас. Това са Сърбия, Румъния, Македония. Тази година обаче ще участваме и в Италия, а ако успеем да намерим пари, ще участваме в Англия и Германия. Но всичко е въпрос на средства. Ще организираме второто поред международно състезание в град Монтана. Като членове на БФММА ни предстоят и състезанията по ММА в България, на които се надявам да можем да излъчим шампиони отново и да успеем да участваме на различните Световни и Европейски първенства по ММА.“
България винаги е имала, има и ще продължи да има невероятни спортисти. Мъже, жени, които с цената на всичко се борят и успяват там, където мнозина се провалят. Европейският шампион по BJJ Николай Цоков с гордост може да изрече знаменитата фраза на великия Юлий Цезар - „Дойдох, видях, победих”.
Коментирай