Министърът на правосъдието Миглена Тачева сложи съдийската тога, за да прочете правата на Томислав Русев. Ситуацията се разигра в рамките на Съдебно-спортно шоу Гонг, а поводът бе 15-годишнината на Дарик радио.

Обичайният спортен стил на предаването този път бе заместен от горещи откровения за съдийството във футбола и в съдебната зала. Министърът постави основния въпрос - "Чия грешка може да се окаже по-фатална - на съдията в тога или спортния съдия?" Меги Тачева попита още „Какво не достига на съдийството в българския футбол и в съдийската система?". Освен Томислав Русев, "осъден" за 30 минути бе и Тони Жожев, който е с богат стаж като баскетболен съдия и адвокат.

Томислав Русев бе принуден да каже истината и само истината. И си призна: „Неосъждан съм. На 41 години, с 21-годишен журналистически стаж. Спортът е важен за мен, защото откакто се помня спортувам. Тук, в Дарик радио, всеки ден вече от 15 години се опитвам да убеждавам хората, че е важно да се спортува. Честно казано преди 15 години, когато всичко започваше, не целях нищо. Просто си изпълних детската мечта - да бъда радио водещ. През 1993 година реших да се изправя пред едно голямо предизвикателство. Ако трябва да бъда честен дори и в най-смелите си мечти не вярвах, че тогава скромното Дарик радио ще се превърне е национална медия с всичките отговорности, което поражда това.“

Оказа се, че гонгът в 17 часа бие не само за тези, които обичат футбола и спорта: „Гонгът бие за всички онези, които са малко позаспали, сред тях са политиците, дори и някои министри”, добави Томислав Русев.

„Оспорвал съм съдийски решения, когато играех футбол, но после минах от другата страна на барикадата и видях какво е. Мога да направя разликата между двете. Не знам как е в правосъдието при онези съдии, които определят съдбите на хората. Все пак в един футболен мач едно решение в най-лошия случай може да коства няколко милиона долара за шефовете на клубовете, но няма по-тежко от това да определяш живота на хората”, добави Русев.

Антон Жожев, който е фен на Черно море, сподели, че и двата вида съдийство са били в дълбока взаимовръзка. „Според мен интересите в съдебната зала са много по-големи, защото там се решават съдбите на хората. В българския език няма различен термин за двата вида съдии. Т.е. нашият живот поставя почти наравно тези два различни вида изяви.”