От 24 декември до 2 януари всеки ден Gong.bg ще ви представя спортната и футболна 2010 през погледа на екипа на Гонг.

Какво мисли Томислав Русев за любимата му Барса? Успешна ли е годината на Левски според Вальо Грънчаров? Какво е нивото на българското първенство според Ники Александров? Защо Англия се издъни на Световното според Пламен Иванов?

Отговорите на тези и още много други въпроси очаквайте всеки ден в 11 часа. Въпросите задава - Гонг! Отговорите дава - Гонг!

1. Да започнем от любимия ти волейбол – кой е по-добрият тим за годината – националният или мъжете на ЦСКА?

Първо нека уточним, че най-любимият ми спорт е фигурното пързаляне и като цяло предпочитам зимните спортове, може би, защото от 4-годишна възраст обух кънките. Иначе със сигурност от спортните игри харесвам волейбола като най- интелигентния вариант, но емоциите във футбола със сигурност са най-силни.

А, сега към конкретния отговор: 7-мото място на националите от Световното в Италия разочарова, защото съставът ни определено има класата и силата да бъде сред топ три на планетата. Винаги сме имали волейболни звезди, проблемът е, че все нещо малко не ни стига по пътя към мечтания финал и много често това е балканският манталитет.

Ако ЦСКА бе в топ 4 на Шампионската лига, то въпросът щеше да е излишен, но дубълът в България не може да бъде сравняван с изявите на международната сцена. Като цяло червените сега са лидер у нас, но специално за волейбола препоръчително е да създадат собствени звезди, вместо гръмки трансфери на чужденци. Все пак българи са учили водещите сили и сега на волейбол. Дори Силвано Пранди е черпил опит от хора като Георги Чолов, Димитър Златанов, Димитър Каров, и т.н. Волейболът изпраща със сигурност една слаба година за възможностите си.

2. Може ли да очакваме скоро ново голямо поколение в мъжкия ни волейбол?

Кратко и ясно – да!!! Нима сребърните медали на младежите от Европейското не са най-яркото доказателство. Школата ни все още ражда таланти, които имат ярко бъдеще.

3. Кое изпъкна в българския спорт през годината?

Изпъкна Цветана Пиронкова на Уимбълдън и шашна тенис елита. Станка Златева отново се пребори за номер едно. И другите национали по борба показаха, че в Лондон можем да разчитаме на тях. Оптимистично бе представянето на грациите – Силвия Митева и ансамбъла. Илиана Раева като национален треньор с хъс и амбиция ще преследва целта си – ново поколение „златни момичета”. Петър Стойчев отново на върха в плувния маратон, но ще скъси дистанцията за олимпиадата. Ваня Стамболова направи завръщане с медал, но леката атлетика като цяло е зле. Останалите тъжно и понякога дори отчайващо разочароваха.

4. Как оценяваш зимната Олимпиада във Ванкувър?

Красива, добре организирана и ако не беше драмата с грузинецът, който почина в улея за шейни, оценката щеше да е отлична. Проблемът е, че заради върхови постижения сигурността на състезателите е вече една голяма въпросителна – видя се и в ските, и в сноуборда и на други ключови съоръжения. Ванкувър показа, че спортът е бизнес, в който състезатели са пионки за шоу и високи продажби, но трагедията накара мнозина да се замислят и вероятно Сочи няма да допусне подобен гаф, в който залогът да е човешки живот. А българското представяне? Добре, че беше Жени Раданова, та да фиксираме участие във финал.

5. Съгласна ли си с приза: „Матей Казийски – Мъж на годината”?

Имаш ли по-добър вариант?

6. Съвпадна ли твоят избор за спортист на годината с крайните резултати?

Не съвсем, но, ако говорим за първото място – да. Знам защо ми задаваш този въпрос, но българинът си има собствена преценка и нагласа. Тя много често е различна от тази на големите западноевропейски държави, но може би заради това сме оцелели като нация. Вместо да ти отговоря ще ти разкажа една случка от живота ми. Бях ученичка в Първа английска гимназия и учителят /Mr Hill/ ни накара да напишем есе за най- добрите в българския спорт. Познай какво написах аз?! Естествено, ода за златните ни момичета и Нешка Робева. Те бяха моите идоли. Учителят не ме разбра, оказа се, че дори не бе чувал за художествена гимнастика. За него като типичен англичанин лицето на спорта ни бяха сестри Малееви, а в края на 80-те аз дори не бях гледала на живо мачове на Мануела и Катя. Всеки с критериите си. Те, разбира се, могат да търпят промяна в хода на житейския път…

7. Каква бе 2010 за родното фигурно пързаляне?

Нулева! Жалко за двете световни титли на Албена и Максим, пробивът на Иван Динев, а преди тях и Виктория Димитрова, която също можеше да постигне много, ако бе живяла. Всичко трябваше да бъде сринато и унищожено заради личните конфликти между няколко човека. Мога да пиша много по тази болезнена за мен и за всички почитатели на ледената феерия тема, но все пак се надявам след Нова година да има някакво положително развитие, макар и с минимален резултат.

8. Би ли критикувала за нещо през 2010 година футболния Левски?

Да, за работата и отношението към децата в школата.

9. Харесваш ли Лотар Матеус за национален футболен треньор?

Мисля, че сега може да изиграе позитивна роля за обединение на националния тим, защото има нужда от такова. Интелигентен човек, всява респект. Дано успее.

10. Има ли нормални условия за спорт за българските деца?

В някои школи, като тази на баскетболния Левски – да. Много работа предстои, но не само за изграждане на бази. Основен проблем е липсата на качествени треньори. Освен специалисти, те трябва да са добри педагози и дори психолози. Треньорите не осъзнават, че основното, което трябва да възпитат у децата, е любов към спорта. Малчуганите трябва с усмивка и желание да идват на тренировка и по този начин да си тръгват. Надявам се новите програми на спортното министерство да променят нещата в името на децата. Май си оставам отчаян оптимист!