Последните дни всички фенове на колоезденето коментират едно нещо, а именно решението на Тадей Погачар и отбора му "UAE Team Emirates" той да се бори за дубъл Джиро Д'Италия и Тур дьо Франс. Нещо, което не е постигано в модерната история на колоезденето, можем спокойно да кажем. Последен го прави Марко Пантани през 1998-а година, в едни много различни времена за шосейното колоездене.

Не е невиждано даден състезател да участва в двете надпревари, има такива, които се включват и в трите големи обиколки през сезона, но това не са хора, които се борят за генералното класиране и крайната победа в тях. Най-честият сценарий, на който сме ставали свидетели, е колоездач да стартира като фаворит в да речем Тур дьо Франс, но по една или друга причина да не спечели, след което месец по-късно да отиде във Вуелтата и да триумфира. Да, Роглич, за теб говоря. Поне това е най-пресният пример, но те са много.

Случвало се е и със споменатия дубъл Джиро - Тур. Преди пет години всъщност не бяхме толкова далеч да видим подобно историческо постижение. И то двама колоездачи бяха близо до целта, ако можем така да го наречем. Става въпрос за сезон 2018-а година, когато Том Дюмолен и Крис Фрум водиха битка първо в Италия, а после и във Франция. Това е годината с невероятната атака на Крис Фрум, който след солова езда над 70 километра пое контрола и "розовата фланелка" в Обиколката на Италия. А Том Дюмолен завърши втори, оставайки на 46 секунди зад британеца. Без почти никаква почивка, двамата се впуснаха в битка и в Тур дьо Франс, но там най-силен бе тогавашният съотборник на Фрум - Герайнт Томас. Дюмолен отново остана втори, а Фрум пък бе трети и не успя да постигне този споменат дубъл. Но дори двете втори места на нидерландеца могат да ни подскажат, че дадени колоездачи могат да са в добра форма и за двете надпревари. Разбира се, не в топ състояние, но достатъчно добро. А това е една ера преди появата на Тадей Погачар и Йонас Вингегор. Какви са техните лимити, все още не е ясно.

Погачар си е Погачар, както се казва. Ако някой постигне този исторически подвиг, то едва ли специалистите и феновете ще се спрат на друго име, освен неговото. Възможно ли е? Едва ли някой може да предскаже. Все пак говорим за човек, който е доминирал в много състезания и е печелил 2 пъти Обиколката на Франция, 2 пъти Тирено-Адриатико, Париж-Ница, както и монументите Лиеж-Бастон-Лиеж и Фландрия. Това е колоездач, който е печелил в спринтове, класики, часовници и планински етапи. На пръв поглед словенецът може всичко. Тогава защо е този скептицизъм около решението му да гони дубъл Джиро - Тур през следващата година?

Една от причините е именно историята. С поглед назад в годините можем да видим, че много са опитвали, но малко са успявали. Фактор е и малкото разстояние между двете състезания, като периодът е прекалено малък, за да може организмът да отпочине, а след това отново да се изгради една отлична физическа форма. В натоварения сезон, който се е наложил последните години, често колоездачите изнемогват след определен брой състезания. Това бе именно един от проблемите за Тадей Погачар през вече приключилия сезон 2023. Той се изтощи прекалено много със силните си карания рано-рано през годината и силите му свършиха в Тур дьо Франс. Разбира се, роля изигра падането му и фрактурата на китката. Сега той изглежда напълно възстановен.

През тази година той започна с две надпревари в Испания още през февруари. След това в средата на март спечели Париж-Ница и до края на април участва в различни класики и монументи до счупването на ръката в края на април по време на Лиеж-Бастон-Лиеж. Програмата му и ранното му навлизане във форма, плюс травмата, го накараха да изглежда изтощен в Тура. Атаките му нямаха същия ряз и мощ, както тези от началото на сезона. Това е нещо, което той трябва да избегне през следващата година, ако иска да има реален шанс да се бори за генералното класиране в Италия и Франция. Именно да не кара на всяка цена и да се бори за победи още в началото на сезона. От отбора му, а и самият Погачар трябва да внимават с претоварването.

Тази година словенецът ще дебютира на 2-и март в Страде Бианки. Еднодневната класика, позната с черните си пътища и труден терен. Няма съмнение, че Погачар още тогава ще е в топ форма, тъй като досега е показвал, че лесно навлиза във форма и през пролетта се чувства чудесно. За това помага и по-хладното време, което е в негов плюс. След това заложени в програмата му са още две италиански състезания, а именно Тирено-Адриатико и монументът Милано Сан-Ремо. След това той ще участва и в едноседмичната обиколка на Каталуния, както и в Лиеж-Бастон-Лиеж. Джирото започва на 4ти и завършва на 26ти май. Почти месец след това - на 29ти юни започва Тур дьо Франс. Трудно ще може да задържи формата си, а и да използва Джирото за навлизане в топ състояние също е трудна задача, защото все пак ще има сериозна конкуренция и едва ли ще може на един крак да спечели Обиколката на Италия, докато само се подготвя за Тура.

Възможно е Тадей Погачар да опита постепенно да навлиза в най-добрата си форма и да е пика си по време на последната седмица от Джирото и евентуално първата от Тура. Предстоящата обиколка на Франция е подходяща затова заради трудните етапи още в началото, което значи, че който се чувства добре от старта ще може рано-рано да натрупа някаква преднина. Какво точно се върти в главата на словенеца, а и отбора му, няма как да знаем.

Тадей Погачар обаче има една суперсила, да я наречем. Той прави всяко състезание, в което кара, още по-интересно за гледане. Заради агресивното си каране и характерът да не се предава.

Всеки би нарекъл плана на словенеца доста смел. Но сезонът му не се върти изцяло върху споменатия вече на няколко пъти дубъл Джиро – Тур, защото седмица след Обиколката на Франция той ще стартира и в Олимпийските игри, гонейки златен медал. А с това големите цели пред колоездача не приключват. На радара му са и световното, както и Ломбардия – последният монумент за годината.

Тадей Погачар още през декември направи предстоящия сезон изключително интересен и със сигурност погледите ни са насочени именно към него, защото всички ще тръпнем в очакване да разберем дали ще постигне нещо историческо или целият този план е бил просто лошо идея...