България напусна олимпийската волейболна сцена. Прожекторите угаснаха, завесата е спусната. Останахме пети в Пекин. Много или малко. Отговорите са два – и да и не, анализите противоречиви, настроението – минорно. Защото можехме да изживеем мечтата да бъдем отново на стълбичката и то на тази с петте олимпийски кръга, но уви.

Русия ни отне правото на щастие. Играчите ни играха като мъже с дух и емоция, имаха и своите шансове, докато руснаците са си просто машини, без чувства и мисъл, само сила и така победиха. Имаше и трети фактор, но него само го споменаваме – унгарският рефер Бела Хобор.

Скоро ще дойде времето на анализите на срещите, действията, бездействията, тактиката, подготовката през последните 9, а може би и повече месеци.

Днес да отдадем заслуженото на отбора ни.

Мартин Стоев бе казал „Няма да спазваме олимпийския принцип”, но Пекин според мен бе само началото, не края. След 12 олимпийски години без България, волейболистите ни отидоха, играха, победиха, паднаха и отпаднаха. След четири години дано стъпим и на следващото стъпало. Въпреки че през бъдещите 1460 дни всичко е възможно. Дано поне се класираме.

Днешните 98 минути игра на полето в Пекин бяха последни за част от волейболистите ни. За жалост!

Владимир Николов обяви „Аз съм доволен от последния си мач за националния отбор на България. Вече съм в третата възраст за спорта”.

Няма да забравя, колко бях щастлива на 4 август 2007 година, когато от Евгени Иванов и Пламен Константинов на въпрос „Ще ви гледаме ли в Пекин?”, чух: „Ако зависи от нас – Да! Дай, Боже, да се класираме. След като сме поели ангажимента, ако се разчита на нас, до Пекин ще държим!”. Сега се чудя дали ще е нахално да попитам „Ще ви гледаме ли в Лондон?”

Пушката едва ли за втори път ще промени решението си „Сядам на трибуните и пляскам!”. И пак го каза през бурни сълзи. Гибона пък с лека усмивка намекна не знаем сериозно или на шега „Може пък да продължа, останалите мачове съм си ги оставил за Лондон!”

Договорът на Мартин Стоев изтече, ще бъде ли подновен до 2012 година, времето ще покаже. Но селекционерът ни оставя два медала и доста победи.

Кой знае, кой ще играе, кой ще гледа, кой ще коментира, кой ще ръководи, кой ще аплодира и кой ще напътства?!

Сигурна съм – пак ще се срещнем с Русия на олимпийското волейболно поле. И ще си върнем не само на Полтавски и компания, а още на САЩ и Италия. Играчите ни тепърва отново ще докажат, че са фактор, а волейболът най-успешният роден колективен спорт. И да не забравяме – в Атина ни нямаше, в Сидни ни нямаше, а сега България е на пето място на Олимпиадата в Пекин!

Чакаме Лондон!