Българското плуване осиротя. Вчера (14.06) ни напусна легендарната треньорка Лиляна Кръстева. Тя отдаде живота си на спорта в сините коридори като състезател и треньор. С всеотдайната си работа тя мотивираше и даваше път на много спортни таланти.

Ръководството на Българската федерация по плувни спортове изказва своите искрени съболезнования на роднините и близките на Лиляна Кръстева.

Поклон пред паметта й.

Спомен за Лили Кръстева

Видях я за първи път на басейна на 22-ро училище през 1974 г. в столицата. Детското ми съзнание още тогава по някакъв начин схвана, че тя не е зла, а добра жена – усещаше се интуитивно. После на басейн „Спартак“ я виждах всеки ден. Толкова работлива треньорка и до днес не съм срещал. Зиме, лете, сутрин, обед, вечер – тя е на басейна и работи с хъс и всеотдайност. Кога почиваше тази жена – и до днес не знам. Строга беше – спор няма.

Веднъж ме напердаши здраво защото играех с топка на джитбол – тя цопна във водата и прекъсна плувна серия. Заслужих си боя.
Разбираше много от плуване.

Но не се буташе, не парадираше, не се хвалеше, носеше си Кръста всеки ден.

Даваше всичко за състезателите си – бдеше като орлица за тях. Никога не питаше за пари, а само за работа. За нея плуването беше нейния живот. Друго в нейната съдба нямаше. Вие познавате ли втора като нея? Поизмъчи се, животът и никак не беше лесен. Но на кой велик човек животът е лесен.

Какво всъщност я отличаваше така силно от другите и я превърна в мит?

Нейната скромност. По-скромен човек от нея в българското спортно плуване не познавам, а аз познавам всички.

Тя е единствената, която ми е отказвала интервю, за разлика от много други, които непрекъснато ми звънят по телефона да ме питат, кога ще дойде техния ред. Казваше ми, даже с неудобство: „ИЦ, не съм заслужила, не съм нищо особено, не ми е удобно…“ Не е така, разбира се, а точно обратното. Колко жалко, колко тъжно.

Бяха големи и верни приятели със Стефан Попов – Замората. Сигурен съм, че в по-добрия свят още днес ще започнат да си говорят пак за плуване.