"Когато фактите говорят и боговете мълчат." Така е! От народната мъдрост по-голяма сила няма. И фактите отново ни говорят. Този път ни посочиха истината още по-ясно, още по-избождащо очите.

Само че за слепците "политици" и техните лакеи, които не са нищо повече от паравани и съучастници на крадците на едро, това което сега ще ви разкажа винаги ще бъде част от някаква паралелна реалност, от която те никога няма да станат част.

В България няма държава или поне такава, която да я е грижа за каквото и да е било. Не я е грижа за здравето, не я е грижа за сигурността на гражданите, камо ли за тукашния спорт и останалите малцина спортисти, които са се излъгали да тръгнат по трънливия път на това да бъдат спортисти с бяло, зелено и червено на гърдите.

В България всичко се измерва в бизнес, или по-скоро тук, на българските географски ширини, така се нарича елементарният тарикатлък, който обаче не само няма мярка, но и чрез него винаги се търси максимална печалба.

Знам, че след като прочетат увода на този коментар, някои ще си кажат: "Хайде, поредната критика, която нищо няма да ни донесе, нищо няма да поправи. Само празнословие!" Да, но работата ми изисква този коментар да го има и да "избоде очите" на онези, които ще се излъжат да го прочетат и са основни виновници за състоянието на българския спорт.

Тези дни се убедих, че мотото на България е: "Това не може да стане!" и за това мото не е нужно да се организира никакъв конкурс, след който да избухне скандал, а основната тема в него да бъде, колко подкупно е било журито.

Тези дни бях на Европейския шампионат по лека атлетика в зала, домакин на който бе сръбската столица Белград. И там освен да предам информация за постиженията на българските атлети успях да разбера, що за политика в областта на спорта имат братята сърби.

Ще започна сравненията си оттук:

- България бе представена от 8 атлети на първенството, а Сърбия от 12.

- България спечели един сребърен медал, а Сърбия един златен.

- В България основна тема на медиите след едно такова първенство е как половината ни представители са били "туристи", а в Сърбия дори атлетите на домакините, които останаха последни получаваха овациите на местната публика от трибуните.

Просто говорим за отношение, за култура на разбиране на спорта. И за да се опитам ви го докажа, пак ще си поговорим за пари и прилики и разлики между България и Сърбия.

На церемонията по награждаването на единствения медалист на домакините в Белград сръбският министър на младежта и спорта бе аплодиран от феновете на леката атлетика. Това не е учудващо, защото е видно, че политиците на западните ни братя правят нещата по начина, по който трябва да се правят.

У нас, който и да е на власт се е доказал като отявлен схемаджия, но ето и още факти.

В момента в България за почти 8 МЛН. ЛЕВА се прави ремонт на архаичната и неотговарящата на никакви стандарти зала "Фестивална", която дори след реконструкцията няма да е пригодна за съвременно провеждане на състезания по лека атлетика. Просто старата мизерийка ще изглежда много по-хубаво и кръговата писта с високите виражи вероятно няма да е толкова опасна, защото ще е чисто нова.

В същото време в навечерието на Еврошампионата в Белград за 2.4 МЛН. ЛЕВА (1.2 млн. евро) бе построена чисто нова зала за лека атлетика, отговаряща на всички стандарти на IAAF(с 6 коридора на кръговата писта, с ниски виражи и т.н.), която влезе в употреба като основна за тренировъчния процес преди и по време на 34-то континентално първенството, в което имаше атлети от 50 европейски държави.

Като наследство от Европейското за Белград това съоръжение, изградено от олекотена конструкция с трибуна за 1000 зрители ще бъде напълно достатъчно за перфектна подготовка на сръбските атлети през зимата.

Да, вярно в 21 век, всяка уважаваща себе си нация трябва да разполага и с истински многофункционална зала, но това което се цели с изграждането на поредния мастодонт - "Арена Бургас" изглежда е разгръщането на поредната схема за усвояване на огромен обществен финансов ресурс.

По последни данни съоръжението ще погълне над 50 МЛН. ЛЕВА. Бъдещата арена има само един плюс и той е, че залата ще бъде първата и единствена в България, която наистина може да се квалифицира като многофункционална.

И заради всичко това, което споделям сега с вас и заради много други обстоятелства ще бъде така. Тук, в България, винаги ще ни казват, как нещо не може да стане, а няколкостотин километра на запад съседите ще посрещат европейски първенства по най-стойностния спорт, а и ще кандидатстват за световно в зала и европейско по лека атлетика на открито.

И нека някой докаже, че истината не е само една. Нещата могат да се случват по правилния начин, с правилните хора, когато целта е не само комерсиална, но и идеална.