„Ще се боря до край! Дано постигна върхове в Япония. Със заминаването мечтата ми се реализира на 50%, оставя да изпълня и другата половина. Никога не съм си представял схватка между мен и Котоошу, но може един ден да се борим заедно! Заминавам за Япония като Мъдрия, искам да стана Успелия! Знам, че е много трудно, но имам големи цели” бяха част от амбициозните и силни думи на Мъдрия преди полета към професионалните предизвикателства.
Ето какво още си пожела и очаква от „Тагоноура” Даниел Иванов – вторият българин в шанс да стане успешен професионален сумист в Япония: Усещането е много силно за мен на път отново за Япония. Мечтата ми е на 50% изпълнена, останалата й реализация зависи само от мен. Трябва да се старая много, да тренирам и всичко ще е реалност. Ще се боря до край! Знам, че в „Тагоноура” ще е много по-трудно и различно от школата на Токийския университет, където бяхме на лагер. Имам много големи цели и искам да ги постигна, само да имам късмет и да се опазя от контузии. Нашият мениджър, съотборник и треньор Петър Стоянов ми съобщи, че във вторник пътувам за Япония. Направи го към 9:30 часа сутринта в понеделник. Тогава пътувах за София, бух заспал и той ме събуди с много хубава новина. Много се зарадвах. Обещах бързо да си стегна багажа, говорих с родителите си и така, заминавам! Със мен нищо не взимам, само един сак с дрехи.Знам за забраната в първите месеци да не използвам телефон и компютър. Трудно ще бъде, но това са традиции и ще ги спазвам. Ако се наложи, ще звъня от уличен телефон. Ще спазвам правилата щом съм в тази школа. Законите в Япония са много строги за сумистите, на нищо нямаш право, само тренираш, ядеш и спиш. Необходимо е уважение към треньора, дохиото и хората, които са на по-високо ниво от теб.
Чувал съм японската поговорка „Под дохиото е скрито златно съкровище, но малцина стигат до него”. Да се надяваме аз да намеря това съкровище! Пътят ми оттук нататък ще е много труден! Трябва да хвърля много труд, пот, да съм упорит, а аз съм такъв. Не трябва да се отказвам и ще се опитам да постигна най-много, да се изкача максимално високо в йерархията защото много хора са ми гласували доверие и са заложили на мен в България. Не трябва да разочаровам никого и най-вече самия мен! Искам да благодаря за това доверие, шанс и помощ на Петър Стоянов, Калоян Махлянов и спонсорите ни Бони Оборот, Тера Тангра и БулИнс. Ако не бяха всички тези хора, нямаше да имаме лагер в Япония и нямаше да получа такова предложение. Всеки човек си има свои собствен път. Не мога да кажа, че искам да мина по този на Котоошу. Няма да е лесно, виждал съм истинските тренировки на професионалните сумисти, но човек, когато е мотивиран и има хъс, постига всичко! Не мога да кажа колко време ще ми е необходимо да премина през всички категории в сумото в Япония. Там всички момчета тренират всеки ден доста усърдно. От малки си мечтаят за това и в школите дават всичко от себе си. Сега и аз като вляза в „Тагоноура” ще дам всичко, на което съм способен и дано успея. Съветите от приятели и съотборници са да стискам зъби, да се боря до край, да спазвам правилата и да не отстъпвам на никого. Спортната ми история е малко дългичка. Занимавам се с борба от 1998 година и преди една приключих с нея. През 2004 година доц.Николай Димитров ми предложи да се пробвам в сумото и да участвам на Световно първенство за юноши в Осака. Приех, но нямах такова желание като сега, просто си казах, че ще видя Страната на изгряващото слънце. Там обаче станах пети, а колегата ми Вальо Гогов - световен шампион. След това получих контузия на крака, почивах година и половина и след това започнах наистина сериозно да се занимавам със сумо и така до ден днешен не съм спирал! Избрах в самото начало борбата защото ми харесват силовите спортове с единоборства. Не харесвам такива като баскетбол и футбол. Харесвам борба, сумо, самбо, джудо. Борбата винаги ми е била в кръвта, но в България няма реализация и така сумото ми остана на сърце. Занимавам се сериозно и не мисля въобще да се отказвам. Дано постигна върхове в Япония. И преди имах предложения да замина за Япония, но препятствията и причините да не приема тогава, сега ме амбицират още повече! Преди бях разколебан, много малък, не че сега съм много голям, но тогава не мислех като професионален спортист, превръщах всичко в игра. Получих шанса сега, жив и здрав заминавам и ще гоня върхове! Никога не съм си представял схватка между мен – Мъдрия и Котоошу! Не знам как ще се развият нещата, но може един ден да се борим заедно! Ще бъде много хубаво, а така ще се изпълни и още една от мечтите ми! Искам и схватки с други велики сумисти, но за да стигна до тях трябва да хвърля много пот и усилия. При личните ми разговори в Япония с Калоян Махлянов – Котоошу най-вече се интересувах от неговия път на израстване, как е минал през всички трудности. Не е както хората си мислят – отиваш там, тренираш се издигаш, има много трудности, изпитания, препятствия, забрани и закони. В Япония тренират момчетата пет пъти повече отколкото тук, различни са условия. Заминавам за Япония като Мъдрия, искам да стана Успелия!
Коментирай