България в Япония е позната с две неща: киселото мляко и Котоошу. Абсолютно всеки едни жител на Страната на изгряващото слънце боготвори българския одзеки Калоян Махлянов. У нас доста го наричаме „гигантът от село Джулюница”. Родното му място се превърна дори в атрактивна дестинация в екскурзиите на азиатците. След като през 2002 година той замина да се бори и да търси реализация на способностите си в професионалното сумо, много бързо успя да влезе в групата на най-добрите с маваши на кръста. Котоошу сега е на крачка от най-висшия ранг даващ до живот слава и просперитет – йокозуна (велик шампион).

И ако допреди няколко години никой не знаеше къде е село Джулюница, то сега спортният фен помни – това е до Велико Търново и там е роден Котоошу!

Едно момче не от големия град, а от 11-хилядно Елхово днес направи голямата крачка – замина за Япония, където след месеци или години ще се опита да стигне поне до сегашното стъпало и авторитет на Махлянов.

Даниел Иванов е роден преди 22 години на левия бряг на река Тунджа и от 12-тата си годинка започва да спортува усилено – първо борба, от 2004-та и сумо, а от 2007-ма залага само на древния японски спорт. Познатия като Мъдрия е нас получи възможността да влезе в една от най-добрите професионални сумо школи в Токио - „Тагоноура”, от където постепенно с много тренировки, лишения, победи и пот да започне изкачването си по стълбичката от шест ранга.

По обед Дани отново ще прелети над 10000 км, но няма да се върне скоро. Поне 6 месеца няма да може да ползва според правилника телефон и компютър, няма да има много с кого да си говори на родния език, а ще набляга на японските разговорници в малкото свободно време сред 9-те си колеги в школата.

У нас той си изкарва прехраната не със спорт, но се бореше, за да получи шанса да покаже силите си на професионалното дохио. И след упорити тренировки това стана. Помогнаха му съотборниците в националния отбор в лицето на Петър Стоянов – Вожда и Калоян Махлянов – Котоошу.

Гонг се срещна с Даниел Иванов – Мъдрия часове преди да замине за постоянно в Япония. В края на март и началото на април Мъдрия бе там на лагер, но за кратко, сега нещата са по-различни. В очите на Дани обаче има много повече хъс, амбиция, воля и сила.

„Ще се боря до край! Дано постигна върхове в Япония. Със заминаването мечтата ми се реализира на 50%, оставя да изпълня и другата половина. Никога не съм си представял схватка между мен и Котоошу, но може един ден да се борим заедно! Заминавам за Япония като Мъдрия, искам да стана Успелия! Знам, че е много трудно, но имам големи цели” бяха част от амбициозните и силни думи на Мъдрия преди полета към професионалните предизвикателства.

Ето какво още си пожела и очаква от „Тагоноура” Даниел Иванов – вторият българин в шанс да стане успешен професионален сумист в Япония:

Усещането е много силно за мен на път отново за Япония. Мечтата ми е на 50% изпълнена, останалата й реализация зависи само от мен. Трябва да се старая много, да тренирам и всичко ще е реалност.

Ще се боря до край! Знам, че в „Тагоноура” ще е много по-трудно и различно от школата на Токийския университет, където бяхме на лагер. Имам много големи цели и искам да ги постигна, само да имам късмет и да се опазя от контузии.

Нашият мениджър, съотборник и треньор Петър Стоянов ми съобщи, че във вторник пътувам за Япония. Направи го към 9:30 часа сутринта в понеделник. Тогава пътувах за София, бух заспал и той ме събуди с много хубава новина. Много се зарадвах. Обещах бързо да си стегна багажа, говорих с родителите си и така, заминавам! Със мен нищо не взимам, само един сак с дрехи.

Знам за забраната в първите месеци да не използвам телефон и компютър. Трудно ще бъде, но това са традиции и ще ги спазвам. Ако се наложи, ще звъня от уличен телефон. Ще спазвам правилата щом съм в тази школа. Законите в Япония са много строги за сумистите, на нищо нямаш право, само тренираш, ядеш и спиш. Необходимо е уважение към треньора, дохиото и хората, които са на по-високо ниво от теб.

Чувал съм японската поговорка „Под дохиото е скрито златно съкровище, но малцина стигат до него”. Да се надяваме аз да намеря това съкровище!

Пътят ми оттук нататък ще е много труден! Трябва да хвърля много труд, пот, да съм упорит, а аз съм такъв. Не трябва да се отказвам и ще се опитам да постигна най-много, да се изкача максимално високо в йерархията защото много хора са ми гласували доверие и са заложили на мен в България. Не трябва да разочаровам никого и най-вече самия мен! Искам да благодаря за това доверие, шанс и помощ на Петър Стоянов, Калоян Махлянов и спонсорите ни Бони Оборот, Тера Тангра и БулИнс. Ако не бяха всички тези хора, нямаше да имаме лагер в Япония и нямаше да получа такова предложение.

Всеки човек си има свои собствен път. Не мога да кажа, че искам да мина по този на Котоошу. Няма да е лесно, виждал съм истинските тренировки на професионалните сумисти, но човек, когато е мотивиран и има хъс, постига всичко!

Не мога да кажа колко време ще ми е необходимо да премина през всички категории в сумото в Япония. Там всички момчета тренират всеки ден доста усърдно. От малки си мечтаят за това и в школите дават всичко от себе си. Сега и аз като вляза в „Тагоноура” ще дам всичко, на което съм способен и дано успея.

Съветите от приятели и съотборници са да стискам зъби, да се боря до край, да спазвам правилата и да не отстъпвам на никого.

Спортната ми история е малко дългичка. Занимавам се с борба от 1998 година и преди една приключих с нея. През 2004 година доц.Николай Димитров ми предложи да се пробвам в сумото и да участвам на Световно първенство за юноши в Осака. Приех, но нямах такова желание като сега, просто си казах, че ще видя Страната на изгряващото слънце. Там обаче станах пети, а колегата ми Вальо Гогов - световен шампион. След това получих контузия на крака, почивах година и половина и след това започнах наистина сериозно да се занимавам със сумо и така до ден днешен не съм спирал! Избрах в самото начало борбата защото ми харесват силовите спортове с единоборства. Не харесвам такива като баскетбол и футбол. Харесвам борба, сумо, самбо, джудо. Борбата винаги ми е била в кръвта, но в България няма реализация и така сумото ми остана на сърце. Занимавам се сериозно и не мисля въобще да се отказвам. Дано постигна върхове в Япония.

И преди имах предложения да замина за Япония, но препятствията и причините да не приема тогава, сега ме амбицират още повече! Преди бях разколебан, много малък, не че сега съм много голям, но тогава не мислех като професионален спортист, превръщах всичко в игра. Получих шанса сега, жив и здрав заминавам и ще гоня върхове!

Никога не съм си представял схватка между мен – Мъдрия и Котоошу! Не знам как ще се развият нещата, но може един ден да се борим заедно! Ще бъде много хубаво, а така ще се изпълни и още една от мечтите ми! Искам и схватки с други велики сумисти, но за да стигна до тях трябва да хвърля много пот и усилия.

При личните ми разговори в Япония с Калоян Махлянов – Котоошу най-вече се интересувах от неговия път на израстване, как е минал през всички трудности. Не е както хората си мислят – отиваш там, тренираш се издигаш, има много трудности, изпитания, препятствия, забрани и закони. В Япония тренират момчетата пет пъти повече отколкото тук, различни са условия.

Заминавам за Япония като Мъдрия, искам да стана Успелия!