Българската спринтьорка Ивет Лалова даде откровено и пространно интервю за неделният сутрешен блок на NOVA – Събуди се. Лекоатлетката засегна всички по-интересни теми около нея, като афишира и целите, за които си пожела здраве, за да ги изпълни. Най-бързата бяла жена сподели, че се стреми към Европейското през 2018 година, където иска да демонстрира българската сила и говори за дългосрочните си амбиции, свързани с школата ѝ за млади таланти у нас.

„От няколко дни съм тук, да не кажа втора седмица. За малко съм тук. Разполагам само с месец година отпуска, в която си позволявам да не тренирам или да тренирам малко“, започна Ивет.

„Спя много добре тук. Събуждам се отпочинала и заредена с идеи, които искам да изпълня и затова съм тук в момента. Много от тях са свързани с детската ми школа. В момента работя много, за да осигуря подходящи условия и настина това е важно за мен. Досега не ми се е случвало да трябва да ръководя нещо, но виждам толкова много любов срещу себе си, че това е най-голямата ми мотивация. На пръв поглед те взимат повече от мен , но всъщност не е така. Аз взимам повече – тяхната усмивка, техният път, който сега започва за мен е като слънце в моите очи. Да, ще ида на една от тренировките им. Знам, че за тях това ще бъде голяма мотивация“.

„Мразя стотните, когато ме лишават от успех и ги обичам, когато аз побеждавам с някоя стотна. Затова е наистина трудно да се живее живот подчинен на стотните, но трябва да си дисциплиниран. Всичко да е разчетно до хилядните, за да се получават нещата. Една стотна е по-кратка от едно мигане, затова наистина тя е нищо, но се усеща, когато си във форма особено“.

„На Световното в Лондон, там залогът е толкова голям, че на полуфиналите, които са най-трудни – там е всичко или нещо. Там трябва да бягаш не на върха на възможностите си, а отвъд тях. Нужно е да дадеш максимума и да се молиш да имаш още мъничко сили, за да можеш да продължиш напред. Конкуренцията е голяма. Там е ключът. Там големи шампиони се препъват, а други пък минават по-леко“, коментира още Лалова.

„Изживях оттегляното на Юсеин Болт по малко по-различен начин, защото гледах филма за него два пъти. Там има персонални и много интимни моменти с него. Там той споделя защо иска да се откаже и го казва толкова човешки и толкова истински, че аз като един спортист го разбирам и това ме докосна силно емоционално. Разбираш умората му, трудностите му. Той е от най-големите таланти в историята на леката атлетика, но той плаща висока цена за това нещо. Ако всеки атлет минава през това, той минава през същото напрежение, но към него пресата е по-голяма – вниманието, очакванията“.

„Имах шанса да наблюдавам началото на неговата кариера. През 2002 година бяхме на едно световно първенство за юноши девойки заедно, там видях неговата първа победа и титла. По-късно той каза, че тази титла му е най-скъпа. Имах възможността да го гледам и в последното му бягане, това бе мъчно, но съм привилегирована и щастлива, че бягах в ерата на голям атлет като Юсеин Болт“.

„Уселих толкова неподходящ момент за снимката. Знам колко е важно да се концентрираш преди бягане, видях, че отказа на няколко атлета, които се бяха наредили и застанах пред него и му казах, че няма как да ми откаже. Аз се познавам с неговия мениджър и с него. Болт се засмя, прегърна ме и застана за снимката“, добави Лалова.

„Разбира се, че мисля, че и аз ще се откажа. Вярвам, че всеки има своя път и съдба. Аз се чувствам добре, здрава съм. Преди година-две имах най-силните си сезони и това ми е стимулът да продължавам“

„200 метра е дисциплината на опита. Тя е кошмар за повечето спринтьори. Тренировките са трудни. 100 метра е на талантите. 200 метра е къртовска. Преминава се през много мъчителни тренировки. Аз намерих късно тази дисциплина, ако се беше случило по-рано, можеше да имам и повече успехи. Щастлива съм, че намерих дори и късно тази дисциплина“.

„Никой не ме карал да се занимавам със спорт. Аз съм най-малка в семейството. Забавляваха се нашите, че тренирам. Сега си давам сметка, колко неща са програмирали у мен историите на родителите ми, които също са спортисти. У мен се бе създало усещане, че спортът гради приятелства и връзки. И майка ми, и баща ми не са имали дълга кариера и не са стигнали до върхове. Аз го направих за тях. Сега разбирам как са програмирали у мен нещата. Когато аз казах, че искам да тренирам лека атлетика, те не го приеха на сериозно. Аз съм най-малка и най-глезена. Аз бях по-затворена и срамежлива. Те не предполагаха, че мога да нося тази агресия, която се вижда в спорта“.

„Ние говорим 99 процента от времето само за атлетика. Ние говорим на високо ниво. Интересно е, че по време на състезание всеки гледа в отделна стая, всеки си има ритуал. Баща ми гледа на едно място, майка ми на други, трети гледа резултати. Винаги съм усещала подкрепата им, но никога не е имало натиск“.

„Има страшно много съвети от родителите ми. Те са с мен от първия ден. Помня този ден, как Коце Миланов ме взе. Наистина все едно всичко бе вчера“, добавя Лалова.

„Интересно е сега с децата от школата. Те са малки, по време на моята травма някои не са били родени. Те не са изживели този момент. На тях все още им е интересно да ме гледат, да се гордеят. За тях все още има голяма значение моята поява на световни и европейски“.

„Опитвам се да се наслаждавам на другата част от живота. Можеш да изпитваш наслада от много други неща в живота без това да пречи на кариерата. Това ме научи треньорът. Винаги съм искала семейство и деца. Голяма част от кариерата ми премина в това да докажа, че когато една жена е обичана, може да постигне още повече резултати. Може би аз вече съм към края на кариерата си и едно дете сега ще ме фокусира към други неща“, продължи откровено Лалова.

„Съпругът ми бе в края на кариерата си. Когато се запознахме бяха най-силните му години. След това той обърна внимание на мен, моите успехи се увеличиха, неговите намаляха. Той започна да прави всичко за мен, както го бе правил за себе си. Той ми каза да не мисля за него. Чувствам се много щастлива и оценявам още повече съпруга си и се опитвам да не го приемам за даденост. 4 години вече сме в брак. Сватбата бе много хубава. Исках да се видя като булка. Много се насладих и тези клишета, че е най-хубавият ден, че всички са щастливи – са верни. Най-хубавото на една сватба е да видиш всички хора, които обичаш на едно място и щастливи“, продължи Лалова.

„Не научих лесно италианския. Научих го по принуда, за да не се чувствам глупаво. Аз обичам да говоря. Много малко италианци говорят английски. Така започнах да уча италиански, треньорът ми само така общуваше с мен, той ми направи услуга. За мен така се промениха нещата, че в Италия ми е спортната действителност, а тук е останалото. В България по-трудно тренирам. Когато съм тук, умът ми е навсякъде – искам да обикалям, да се храня, да се видя с всички. Нивото на храната се качи много. Менютата на ресторантите предлагат много качествени неща“.

„Европейското в Берлин догодина е сред спортните ми цели. Ще се радвам да съм здрава и да покажа българската сила. По-голямата цел е клубът, академията. Искам да я развивам и да виждам повече усмивки по лицата на децата. Те са бъдещето на спорта и държавата ни“, завърши Ивет Лалова.