Веганът, който покорява осемхилядници. Това е Атанас Скатов, който наскоро изкачи шестия по височина връх в света Чо Ойо (8201 метра) без  кислородна маска и без помощта на шерп.

Скатов застана пред камерата на сутрешния блок на NOVA – „Събуди се“ – в един много откровен разговор разказа за онова, което го подтиква да тръгне нагоре, за страховете си, за това до къде стига неговата вертикална граница и любовта му към слънцето, пясъка и морския бриз.

„Едно прекрасно място да разговаря със Силата. Някои ходят на църква, аз го правя в планината“, започва Сакотов.

„За Чо Ойо знаех, че е най-лесният осемхилядник. Така пише навсякъде, което е малко подвеждащо. Няма лесен осемхилядник. За мен лично Чо Ойо след като изкачих без шерп и без кислород не бе никак лесен за мен. Почти всички върхове са били гостоприемни. Почти винаги времето е било хубаво“.

„Исках да видя дали мога без шер и кислород да се кача на тези височини с моя режим на хранене. Има още по-трудно – Еверест. Това ми бе целта това да се случи, но Силата прецени, че не бива да ходя. Така приех отказа. Явно не е трябвало. Там бях много ядосан, честно казано“, добавя алпинистът, който на два пъти е изкачвал Еверест, но този път искаше да го покори без шерп и без кислородна маска. Той обаче не бе допуснат до Покрива на света, след инцидента с Боян Петров.

„Не съм рисков. Разумен съм и взимам най-правилните решения на тези височини. Според изследванията на тези висини, мозъкът работи по друг начин и не взема най-правилните решения, на мен не ми се случвало. Имало е случаи да чувам гласове, обръщал съм се, а няма никой“.

„Мислиш за близките си, когато тръгнеш нагоре. За живота си също, но това е по-скоро до последния лагер. Когато тръгнеш на атака нагоре, нямаш време, защото внимаваш с всяка стъпка“, продължава катерачът за особеностите на Чо Ойо.

„Страхувам се разбира се, но по-скоро се страхувам за нашия свят. Унищожаваме природата, ставаме алчни, егоисти, завистници. От това се страхувам повече. Не ме води егото. Суетата и егото ги възприемам като признателност. Аз все търся справедливост. Неправдата много ме мъчи. От дете съм такъв. Когато се отнесат несправедливо, кофти ми е. Това дали е суета или его, не знам. Погледнато ние сме егоцентрици, искаме да се качим горе. Аз не го възприемам така. Но може и да е така“.

„Моите близки искат да приключа с това вече. Много им идва“.

„Искам да науча детето си да преследва мечтите си. Искам да покажа на сина ми, че няма невъзможни неща, че всичко е възможно. Така е било писано. До 33 години нямах влечение към планината, но след това се зароди всичко“.

„Не само Еверест, всички осемхилядници там, хората смятат, че там живее Бог. Местните знаят, че на всеки връх горе живее Бог. Аз също имам страхопочитание към планината и върха. Ако планината не иска да те пусне, няма да стане“.

„Аз съм много зиморничав. Живял съм в Либия. Обичам морето и слънцето. Но всичко се промени с планината. Но минус 50 е температурата. Нашите тела имат неограничени възможности. Винаги може да надграждаш и да видиш до къде можеш. Не знам къде е моята вертикална граница“, коментира още Скатов, който засегна и темата със строителството във Витоша.

„Много затъваме. Това не е само тук, но и в световен мащаб. Нараства населението. Ще стигнем докъдето позволява науката и техниката. Всеки като има иска още малко, и още малко. Представи си много богатите какви амбиции имат. Аз искам четири на три една стая с едно легло, една маса и една тоалетна“, завърши Скатов.