Останах си същата след края на спортната кариера, заяви навръх Великден председателят на Българския олимпийски комитет Стефка Костадинова в интервю за предаването „На фокус“ по NOVA.

„От две години не съм била в телевизия, така че ти си първата, която успя. Много ми е приятно, честит празник на всички. Принципно във вкъщи, имало е случи и навън по лагери, по състезания, много често в началото на май е имало състезания в Токио, отивала съм по-рано, на различни места, но по принцип в къщи. Тогава като че ли не ми е липсвало, но когато спрях спорта, като връщам лентата назад, виждам колко семейни празници съм пропуснала, как баба ми, Бог да я прости, боядисваше яйца – баба Стефка, на нея съм кръстена. Само съм гледала, не умея да готвя, но пък умея да подреждам трапезата. Много жени умеят да готвят, но малко са скочили 209 см. Покрай пандемията се застояхме вкъщи и се опитах да направя тренировка с готвенето, крачка по крачка. Не, аз говорих с медии, но не в студио. Ами, покрай ограниченията, не исках да се събирам с много хора накуп, тези две години промениха всички нас. Когато някой се закашля, ние го гледаме лошо – пандемията промени целия свят, аз лично станах много по-затворена и обрана с контактите си“, започна тя.

Световната рекордьорка на висок скок призна, че е редуцирала приятелския си кръг.

„Да, направих различна равносметка, това затваряне вкъщи ме върна в първи клас, започнах сама да си чистя, да чета, да гледам филми, да се съобразявам с другите. Аз чета много спортни книги, фантастика, екшъни, но повече гледам филми, по-лесно ми идва. Редуцирах много приятели от моя кръг – през тези две години доста от моите „приятели“ отпаднаха, други починаха, много лични, искрени – близки хора и приятели, някои заради Ковид-19, други заради катастрофи. За да завърша темата, много държа на качественото приятелство, този, който ме е предал, манипулирал или интригантствал, за мен е затворена страница. Ново хоби? В началото не беше сериозно (караванаджийство). Преди година си говорихме с Николай за къмпинг, бях скептична, но когато видях спокойствието, готините хора, има продуценти, хора от бизнеса, професори, доктори, адвокати – ти попадаш в едно общество, където всички са известни. Всеки си е в свой-собствен свят, но е и част от другите. Научих се да оценявам малките неща около мен, защото тези хора не съм ги виждала на живо, а те са съвсем натурални. Хлапетата им са уникални, подарих им фланелки „България“ и всяка сутрин гледах такива тениски покрай мен. Това нещо ме върна в моето детство, когато всичко беше безгрижно, играхме на какво ли не“.

Тя се върна и към детските си години и момента на паметния скок на 209 см през 1987 година.

„Като всички мои връстници, бях палава, да. Майка ми, която работеше в спортното училище, ме записа там, за да ме озапти малко. Искам да благодаря на моето училище „Васил Левски“, защото то ми даде основата и нямаше как да скоча 209 см без тяхната помощ. Искам да кажа само за този скок – стадионът беше 70-80 000 човека, Бен Джонсън бе направил световен рекорд на 100 м. Всичките ми световни рекорди са от втори опит. Тогава бях изключила всичко около себе си, бях само аз и летвата. Още от махането на анцунга, от свалянето на шпайковете, бях останала сама със себе си. Единственият път, в който се абстрахирах от всичко, и така се получи. Това ти е даденост, всички ти скачат, но ти утре имаш тренировка – нормални неща. Когато спрях спортната кариера и си викам „Голяма работа съм“. Това е заслуга на моя треньор, на моя клуб, на конкуренцията в България, имаме четири момичета, които скачат много високо. След раждането станах световна шампионка през 1995 в Гьотеборг, година по-късно станах олимпийска шампионка.

„Такъв набор от спортисти, спортни успехи – искам да им благодаря, защото те в Токио направиха фурор. 10 момичета спечелиха шест медала. Денонощно гледах нашите национали, да ги следя, да плача с тях, и ми трепереше сърцето, защото знам какво коства всичко това. За всички е много трудно – страхотна българска олимпиада, страхотна олимпиада и в Пекин. Мерките бяха зверски, всеки ден бяхме проверявани с тестове, двете олимпийски села бяха много разделени. Нямаше как да събера всички спортисти на едно – чудя се на колегите, аз съм скочила 209 см пред пълен стадион, тези таланти как успяха да се справят във върховна спортна форма без зрители. Друго е да си пред пълни трибуни, да се качиш на почетната стълбичка, да се качиш на почетната стълбичка. Това бе отнето от Ковида, отделно покрай войната няма да има руски и беларуски спортисти, това е голям минус за спорта, защото те са големи шампиони – имам приятели от там и ми е болно за тях. Първите хора, които ми се обадиха, бяха руснаците и украинците след рекорда. Сега започвам дела срещу онзи шведски журналист“.

„Онзи ден се чухме със Слави Трифонов, ние сме приятели от 30 години, той ми разказа страхотен виц. Може би още не се е родила следващата Стефка Костадинова. Летният рекорд е 209 см, а зимният е 208 – един сантиметър е само, може би такъв рекорд се прави с много-много силна конкуренция, както беше при мен. Със Слави сме приятели от 98-99 година. Откакто стана политик, не съм го тормозила. Бях си тук за рождения ден, с мои приятели, тъй като тези две години не сме сядали на софра, не съм празнувала Стефановден – бяхме 12 човека в едно малко заведение. Аз съм дива, но не съм купонджийка – има разлика между двете. В нашето семейство съпругът ми Ники обича да е покрай повече хора, аз съм по-обрана. Надали имам житейски рекорди, но това, че останах същата откакто завърших спортната си кариера. Останах си същата и съм щастлива, че всички спортисти ми казват „Стефче“ – те ме виждат като една от тях. Рекорди в живота не гоня, искам да съм си пич, да съм отворена, защото спортът е спорт, но трябва да ходиш на театри и да се развиваш непрекъснато“, завърши председателят на БОК.