Легендата на българската художествена гимнастика Нешка Робева заяви в специално интервю за предаването на NOVA – „На Кафе“, че не се е почувствала засегната, че излязлата от нейния клуб Невяна Владинова не я споменала в изказването си, след като попадна в тройката на Спортист на България за 2017 година. Робева коментира, че би се почувствала така, ако грацията „не стигне до върха, който ѝ се полага“.

Робева говори пространно и за всички актуални теми около себе си и за завръщането си в треньорството.

„Изкарах празниците прозаично. Работихме. На 24 декември вечерта и на 25 декември почивахме. На 31-и вечерта почивахме и на 1-ви. На село почивахме. При нас е традиция семейството да се събира на Коледа. Малката Рада е пораснала. Стана на 9 години. Голямо дяволче. Не обича да идва при мен, защото я карам да учи. Тя е споделила на приятелчета, че не обича да идва при мен, защото я карам да учи. Нея много хора я глезят. Момиченце, хубаво, но като че ли повечето деца в момента, родителите им смятат, че трябва да ги глезят. Пък аз мисля, че децата трябва да са готови за живота. Дъщеря ми порасна сама, самостоятелна е и това ме радва“, започна Робева.

За завръщането си в треньорската дейност и за направения спектакъл „Няма такова шоу“ в помощ на кклуб Левски , Робева каза: „Спектакълът мина по изключителен начин. Феновете на художествената гимнастика предложиха да помогнат и така дойде идеята да направим спектакъл. А той като че ли сам се правеше. Не знам как стана. Идеите идваха някак по време на работа. Събрахме средства. Вчера оповестих, че събрахме пет пъти повече средства, отколкото държавата субсидира този клуб. Това е най-успешният клуб. Плюс това данъкът, който платихме, покрива тази субсидия. Разплатихме се с всички. За клуба остана пет пъти повече, отколкото държавата дава. Не сме спирали парното, тези дни ни предстои една среща с всички в клуба. Искам тези пари да се харчат за повишаване на квалификацията. За да спортуваш художествена гимнастика, се искат вече много средства. Искам да включа музика. Децата са отчайващо неритмични и немузикални. Едно време образователната система бе различна. Ние пеехме, рецитирахме, а сега не знаят едно стихотворение. Докато аз водя този клуб, децата ще пеят, ще рецитират. Мисля, че родителите търсят повече реализация на своите мечти“.

„Аз съм много спорна личност – едните ме отричат, другите ми вярват. Ние сме изкарали тези пари. Имаше места, където трябваше да се продават билети, но нямаше касови апарати. Купихме такива. Дадохме ги и казахме, че не искаме петно да падне върху тази дейност. Радвам се за проверката на НАП, няма никакви сънения. Родителите много помогнаха. Пътуваха с нас, бяха до децата. Други шиеха костюми. Бяха до нас и мисля, че ние сме длъжни да работим с родителите“.

„Аз години наред отхвърлях Фейсбук, невинаги се оправям, категорично не бих си разрешила да възложа на друг да кореспондира от мое име. Хората ме разбират мисля. Аз отивам рано в залата и мога да говоря с тях до час и половина два през деня, и вечер ако не съм много изморена. Обещах да пиша историята на художествената гимнастика. На 5 януари е рожденият ден на Жулиета Шишманова. Винаги правим среща на този ден и почитаме паметта ѝ. Тя щеше да стане на 80. Когато престъпих залата за първи път, тя ме посрещна. Тя ме водеше и в първите ми стъпки като треньор. Тя бе изключителна жена. Аз съм друг тип човек. Винаги съм ѝ се възхищавала. Тя положи основите. Хубаво би било да се пази традицията и да се надгражда“, добави Робева.

Легендата на българската художествена гимнастика говори и за идеята да вкара всичките си истории в биографична книга.

„От преди няколко месеца започнах тази кореспонденция във Фейсбук. Аз осъзнах, че не мога всичко да публикувам във Фейсбук. Аз слагам преграда на личния си живот, но има неща, които нямат такава тежест, ако не са в книга. В нея си по-отдалечен. Това, което става в момента, много ми помага, връща ме назад. Понякога във социалната мрежа публикуват материали, снимки, мои композиции. Така, че може би ще съчетая това, което споделям като история и лично“.

„Младият човек е млад човек. Нашето време бе на четящите. Ние се надпреварвахме кой повече е чел и видял. Но и аз както всички млади тогава, държах възрастните на огромно разстояние от мен. И сега когато ровя, се заглеждам в лицата на моите предци. Като по-млада съм ги пренебрегнала. Младият се отнася с пренебрежение. Когато станат по-възрастни ще започнат да се вълнуват какво е било преди тях и какво ще оставят. Сега намерих стари книги и онемявам пред интелекта на тези хора. Много ми се иска и чрез Фейсбук да споделям за тези хора и за Жулиета Шишманова. Тя не може да се забрави. Печеленето на медали, не може да закрие историята. Нашето задължение е да напомним за тези, които са били пред нас. Тези, които са поставили темелите. Убедена съм, че младите също ще разберат, че онова, което получават наготово от интернет минава и заминава. Не оставя следа. А за да остане следа, трябва да се прочете от книга. Докосването на до книгата, до печатарското мастило“.

Една от водещите ни индивидуалистки Невяна Владинова е продукт на школата на Нешка Робева. Чаровната плевенчанка се нареди в топ 3 на анкетата за Спортист на 2017 година. За това, че не спомена Робева в изказването си след получаване на статуетката, Нешка обясни:

„Как да ви кажа. Не всеки се ражда с рога и не всичко се достига с рогата напред. Невяна върви по добър път. Тя трябва да достигне целта си. Тя трябва да оцелее. Друг е въпросът защо тези хора поставят в такава ситуация и наистина ли се радват на това. Те не разбират ли колко всичко е ефимерно и глупаво наистина – да принуждаваш някого да ти удря чело, ама ти не знаеш какво става зад гърба ти. Големият философ Паскал казва така - „Ако тези много хвалени, чуят хвалителите си какво говорят зад гърба им...“.  Не го казвам аз, казва го Паскал и то преди много години. Така че, не съм се засегнала на Невяна, бих се почувствала страшно засегната, ако тя не стигне върха, който ѝ се полага“.

„Големите и трайни резултати идват с голям и сплотен екип, който гледа в една посока“, завърши Нешка Робева.