Емил Спасов е един от най-обичаните футболисти в историята на Левски, а фразата „Емо Спасов гол им вкара някъде от Сточна гара“ още се пее от малки и големи в синята общност. Нападателят има и 16 мача и 3 гола за националния отбор на България и знае отлично какъв футбол се играе в Европа, защото се е изправял срещу големи отбори като този на Испания.

Емил Спасов с удоволствие се включи в рубриката ни „Моите 11“ и начерта отбор от велики футболисти, с които би се явил на UEFA EURO 2024, като издаде, че е играл срещу един от тях – легенда на Германия и играч на Барселона през 70-те, като дори е получил потупване по рамото и похвали от него. В своя звезден отбор той е заложил на петима играчи от 70-те години на миналия век.

“На вратата бих сложил Сеп Майер – легендарен вратар на Германия и Байерн Мюнхен. За мен той е един от най-големите за всички времена. Участва на редица световни и европейски първенства. Европейски първенец е“, започва своята подредба Емил Спасов.

„Като десен защитник се сещам за Берти Фогтс. По-младите едва ли го познават, но аз го помня много добре. Един уникален, много твърд, железен десен защитник“, казва шампионът на Левски и продължава със своята централна защитна двойка.

„Не мога да не спомена великия Франц Бекенбауер. Уникален футболист, който играеше либеро в националния отбор на Германия и Байерн Мюнхен, но независимо от това се включваше много умело в атака и отбелязваше голове. Можеше да я подаде все едно хвърля камък с ръка. Беше просто невероятен. До него, разбира се, поставям за мен един от най-големите защитници на всички времена – Леонардо Бонучи от италианския национален отбор. И той е уникален футболист. Много често се включваше в атака. Бележи голове. Освен това е и уникален подавач. Разбира се, той е и прекрасен в защита“, споделя един от силните играчи на „сините” в края на 70-те и началото на 80-те години.

„За ляв защитник избирам Жорди Алба. Играе в Барселона и испанския национален отбор. Бившо ляво крило, трансформирано в ляв защитник, което му помагаше да е уникален и в нападение, и в защита. Всеки треньор би желал да има този защитник в своя отбор. За съжаление, остаря“, казва Емо Спасов и продължава към средата на терена.

„Не мога да забравя великия Гюнтер Нетцер. Уникален полузащитник, който можеше да направи всичко, да вкара гол откъдето си пожелае. Човек, за когото дългият пас от 30-40 метра не беше никакъв проблем. Трудно губеше топката. Много голям, много здрав, много едър, но за сметка на това изключително повратлив и техничен футболист за онези времена.

До него – Шави, треньорът на Барселона, който подаде оставка. Уникален футболист в средата на терена. Когато го наблюдавах съм му броил, че има може би около 95-98 % успеваемост при подаванията, т.е. от 100 подавания бъркаше най-много 3 или 4.

Пред него поставям великия Йохан Кройф. Гениален футболист, срещу когото имах честта да играя през далечната 1976-та година. Тогава той беше в Барселона. За мой късмет успяхме да ги победим тук на наш терен с 5:4. Няма да забравя неговото потупване по рамото, тъй като тогава аз бях само на 20 г. Дойде при мен, похвали ме след мача. Това за мен беше уникално“, спомня си с усмивка нападателят на сините и продължава да реди своя отбор.

„Като десен външен полузащитник избирам Усман Дембеле, той за мен е един от най-добрите външни полузащитници и крила в съвременния футбол. Като ляв централен нападател избирам невероятния Килиан Мбапе, и напред, разбира се, централният нападател на нашите мечти – Марко ван Бастен“, казва 68-годишната звезда на Левски.

„Разбира се, може би пропускам някого, но в края на краищата – това са 11 футболисти, които са играли на европейски първенства и повечето, от които са били избирани за футболисти на годината. Така че, според мен, не съм сбъркал с този състав“, завършва Емил Спасов.