През 2012 година Международната асоциация на атлетическите федерации (IAAF) отбеляза своята 100-годишнина. Тогава България имаше специална роля, защото едно от състезанията от календара в световните атлетически серии беше Световният шампионат по полумаратон в Каварна. 

По повод събитието в страната ни пристигнаха множество именити атлети, а наред с подготовката в България се проведоха и важни срещи на управителните органи на леката атлетика. На една такава Боровец беше избран да бъде домакин на Европейския шампионат по планинско бягане през следващата 2013 година. Решението тогава беше взето от Съвета на Европейската атлетическа асоциация (ЕАА), който се проведе от 3 до 6 май 2012 г. в София. 

По повод заседанието на управителния орган на ЕАА у нас беше човекът с основна заслуга за редица значителни промени в Правилника на леката атлетика. Странно или не малцина, дори и от атлетическите любители, знаят името на португалеца Жорж Салседо. Повече от 19 години обаче той е председател на Техническия комитет на IAAF. Благодарение на него от Състезателните Правила отпадат текстове, които често са предизвиквали почуда. Такъв пример е забраната за всякаква комуникация между атлетите и техните треньори по време на състезания, която съществува до 2002 година.

Кой всъщност е Жорж Салседо, какво мнение има португалецът по актуалните през 2012 година теми и как така леката атлетика изпреварва футбола с въвеждането на новите технологии в помощ на съдиите. Отговорът ни дава интервюто на спортния журналист от NOVA Емил Здравков, което ще Ви припомним сега: 

Тази година е специална за IAAF (б.а. 2012 г., когато е правено интервюто). Причината е, че честваме 100 години от нейното учредяване. В този смисъл мисля, че 2012 е една година на истории и спомени за славното и романтично минало. Каква е Вашата история свързана с леката атлетика? Как разбрахте, че това е Вашият спорт?

Моята история свързана с IAAF не е толкова романтична. На първо място, аз започнах да ходя на състезания по лека атлетика когато бях наистина много малък, защото моят баща беше много свързан с атлетиката. Той беше състезател и стигна до поста председател на португалската федерация. В тази връзка за него е било нормално още от момента на моето раждане той да ме води на всяко състезание. Ето защо аз се научих да обичам леката атлетика. За моя жалост, но още повече за негова, той си отиде когато бях само на 14 години. Аз обаче продължих да ходя на състезания по лека атлетика.

Когато бях на Вашите години, малко по-малко на 22, аз завърших университета. След това бях поканен да премина съдийски курс и аз приех. Така че участвах в своя първи курс през 1974 г. След това нещата се случиха много бързо. Няколко години по-късно, 9 години по-късно, първият Панел на ITOs, което значи „Международни технически лица” беше въведен. Тогава всички федерации бяха поканени от IAAF да предложат някого. Бог знае защо, като се има предвид, че аз не бях член на португалската федерация, а просто обикновен съдия, но тогава тя предложи мен да стана част на този Панел. Освен всичко това през същата година ние организирахме световния шампионат по крос-кънтри в Португалия, така че голяма част от колегите от IAAF вече ме познаваха. Аз бях поканен или по-скоро от тогава, започнаха да ме канят да бъда член на Жури д’апел тук или Технически делегат там и така до днес. Нека да кажа така: Аз определено съм имал голям късмет в моя живот.  

На първо място, защото бях предложен от своята федерация да бъда част от Панела, защото тогава нямаше курсове, нямаше изпити, нямаше нищо. Така че аз бях късметлия. Освен това имах късмета моята страна да бъде домакин да големи състезания, да получавам наряди за тях. След това моята федерация ме номинира като кандидат за член на Техническия комитет на IAAF, както и за Съвета на Европейската асоциация (EAA). И тогава отново имах шанса да бъда избран, защото ставаше въпрос за гласуване. Може би всичко това звучи, че се е случило много лесно. Истината обаче е, че аз много обичам това, което правя, но трябва да кажа, че всичко е свързано и с късмет.

Жорж Салседо

източник: Gulliver/GettyImages

Каква беше вашата дисциплина като състезател?

Аз никога не съм бил член на моята федерация. Аз съм практикувал лека атлетика само в училище и ще ви обясня защо. Аз съм много срамежлив. Все още съм такъв, но когато бях малък бях още повече. Така че никога не съм участвал в официални състезания, нито пък съм бил член на клуб. В този смисъл атлетиката, която съм практикувал е била само в училище. Аз обаче имах добра скорост, защото моят баща беше спринтьор. И все пак аз никога не станах част от клуб, защото просто се срамувах. Това е истината! Ако трябва обаче да Ви отговаря, аз бях спринтьор в училище.

Какво знаете за условията за практикуване и състезаване в нашия любим спорт в България?

Не мога да кажа много наистина. Това, което знам е от срещите и разговорите с моите колеги. Наясно съм, че сте в преход след политическите промени, случили се преди години. Не съм сигурен, че тези трудни времена са завършили, затова може би не разполагате с ресурсите, които са необходими, но навсякъде, включително и в моята страна знаете, че сега има криза. Да, ние не можем да протестираме много, но при всички положения знаем какво е да нямаш достатъчно средства, но предполагам Вие можете по-добре от мен да кажете какво означава да не разполагаш с ресурсите, които са наистина необходими. Сигурен съм обаче, че вие правите всичко, което трябва дори и без тези ресурси и това се вижда, защото имате резултати. По-скоро бих казал имате отново резултати, защото сте ги имали и в миналото. Постиженията са важни, защото те са нещото, което привлича вниманието на младите хора и може да ги приобщи към леката атлетика. 

Бих искал да Ви върна към миналата година и към Световния шампионат. И по конкретно към мъжкия финал на 100 метра. Всички си спомняме фалстарта на Юсейн Болт. След него един въпрос обиколи света: „Трябва ли да бъде променено Правилото за фалстарт и да бъде върнат предишният му текст?“ Какъв е вашият отговор на въпроса?

Моят отговор е не! Бих казал не само моят отговор, но и отговорът на Техническия комитет, който имам честта да председателствам. Това беше един дълъг процес. Аз съм сигурен, че сте запознат. Не съм съвсем сигурен, но преди около 6 или 8 години това предложение беше одобрено от Техническия комитет и ние го препоръчахме на Съвета. В Съвета обаче имаха опасения, защото не много, но някои хора писаха против Правилото. Те казваха, че ако Правилото бъде въведено, ще стане невъзможно да има световни рекорди. Съветът имаше правото да стори това, но те направиха малка стъпка назад, защото от идеята за нулев фалстарт, каквато беше нашата препоръка, те въведоха допустим един фалстарт в дисциплините извън многобоя. Това просъществува няколко години, но тогава хората разбраха, че атлетите започнаха да играят с това и използваха тази възможност, за да предизвикат своите съперници. 

Някои известни атлети, включително и Болт след като беше дисквалифициран миналата година, изразиха своята подкрепа. Вярвам, че той все още е „за” нулевия фалстарт.

Всъщност каква е разликата между това да имаш допустим един и да нямаш право на фалстарт? Когато имаха право на един фалстарт, атлетите го правеха и след това трябваше да бъдат внимателни. Сега просто трябва да бъдат внимателни от самото начало. И истина ли е, че Болт не може да прави световни рекорди без право на фалстарт? Не е, защото той може да ги постига.

Така че този аргумент просто не е състоятелен и ние нямаме намерение да променяме или да предлагаме промяна на Правилото „само”, защото може би най-забележимият състезател в леката атлетика е бил дисквалифициран, заради фалстарт. Ние дори не дискутираме тази тема на нашите заседания. 

Е, разбира се коментираме, но не обсъждаме промяна. Освен това Съветът дори не е искал от нас да дискутираме това. Ние сме на мнението, че Правилото е честно, защото е еднакво за всички, за разлика от преди когато не беше. И това е да бъдеш внимателен, както казах. 

Има грешки разбира се и в случая на Болт вероятно е негова грешка. Ние не знаем защо го е направил, но продължаваме да смятаме, че това е добро и прецизно Правило, защото е еднакво за всички и нямаме атлети, които да играят с останалите. 

Истина е, че сега, Вие не ме питахте за това, но ще продължа, ако ви е интересно... Има атлети, които играят с възможността да се движат. Вие знаете, че ние имаме правило, което покрива това. Според него в този случай нямаме фалстарт, но се отсъжда предупреждение или дисквалификация. 

Ние обаче се опасяваме, че този тип движения са опити да бъдат подтикнати останалите към дисквалификация и затова в тези случаи цялата комисия на старта трябва да бъде много внимателна. И нещо, което със сигурност ще бъде интересно за вас, защото все още не много хора знаят за това. Ние предложихме, миналата година, преди Дегу, но не беше възможно да го имаме в Дегу. Това обаче беше използвано в Истанбул за Световния шампионат в зала. Сега ние имаме камера, специална високоскоростна камера на старта, която осигурява суперзабавено повторение. Разбира се само за късите спринтови дисциплини, не я използваме за 400 метра или дори на 200 метра. Идеята ни е тя да помогне да оценим, да позволи на комисията на старта, включително на Рефера или на назначения ITO, да видят отново старта и да забележат, ако някой е мръднал, защото както знаем не винаги е лесно да видим такъв тип движение. С камерите това ще е по-лесно. Ние ще използваме тази нова система в Хелзинки на Европейския шампионат и също така в Лондон на Олимпийските игри, като вид помощ на всички нас, които съдийстваме. 

Накъде смятате, че трябва да бъде насочено техническото развитие в нашия спорт? По-скоро към технологичното развитие или към традицията? Сам говорите за използването на камери, които помагат.

Това е нещо, което можем да използваме в нашия спорт, но в други това е трудно. Така например е във футбола. Аз не мога да кажа дали е лесно или не, но те имат много камери разположени около терена, а не допускат Реферът или някой друг да контролира този процес. В други спортове това е възможно. 

Един от добрите сигнали, които забелязвам в нашия спорт е това, че е възможно да допуснеш грешка и след това да видиш внимателно тази грешка, благодарение на техниката. Разбира се, ако в бъдеще се появи нов тип технология може да стигнем до това например в Скока на дължина и Тройния скок измерванията да се правят от мястото, където атлетът е отскочил (без дъска). Може би в бъдеще ще имаме нещо подобно или пък в Скока на височина и Овчарския скок ако измерването бъде различно, тогава може да нямаме летва, а нещо електронно. Възможно е, но разбира се няма да бъде същата лека атлетика каквато имаме сега. Вие обаче споменахте за развитието. Може би е важно, че ние в Техническия комитет приехме предложение, което беше одобрено и от Съвета. Става въпрос за това, че в момента е възможно при участието не във всички, но в някои надпревари, разбира се без в големите, да се състезаваш при малко по-различни условия. Без да бъдат спазвани напълно правилата. В случая важното е единствено, да не бъдат давани повече права на атлетите. Ще ви дам един пример, който Вие добре познавате, но за аудиторията, която не е запозната. Например на Европейския отборен шампионат (бившата „Купа Европа”) това е нещо, което някои хора не харесват, но атлетите имат право на не повече от 4 неуспешни опита или по точно 3, защото при четвъртия напускат състезанието. Това е нещо, което е нестандартно. Дали обаче можем да вкарваме прекалено нововъведения в атлетиката? По-скоро бих казал, че не е лесно, защото нашият спорт е консервативен. Ние се опитваме да въвеждаме възможните иновации, но без да променяме цялостно това, което представлява леката атлетика.

Най-голямото спортно събитие, което предстои след няколко месеца, са Игрите на 30-та олимпиада. Как върви техническата подготовка за олимпийския турнир по лека атлетика?

В Лондон аз ще бъда „само” шеф на Международните технически лица (ITOs), но чувам и мисля, че нещата вървят наистина много добре. Нашите британски колеги са компетентни, те знаят какво правят, разбира се винаги с подкрепата на нашите Технически делегати. Така, че определено смятам, че тяхната подготовка е на ниво. Този уикенд те дори имат тестов турнир, така че нека да мислим, че всичко ще бъде наред. Всъщност понякога... Не знам дали в България имате подобен израз, но в Португалия ние имаме и казваме: „По-добре да имаш лош тестов турнир, защото би трябвало след това основното състезание да бъде добре организирано.” Ние вече имаме подобен опит в Португалия, но определено сме уверени, че технически Олимпийските игри ще бъдат добре организирани. Разбира се една или две грешки, винаги могат да се случат. Това е нещо, което постоянно се случва в нашия живот. И в тази връзка още веднъж ще кажа, че в нашия спорт е възможно грешките да бъдат поправяни.

Интервю на Емил Здравков, NOVA, май 2012 г.