Легендарният плувец Майкъл Фелпс влезе в нова амплоа. Най-успешният олимпиец в историята стана продуцент и един от героите във филма „Тежестта на златото” на американския тв канал HBO. В продукцията се твърди, че хиляди звезди на световния спорт страдат от депресия и други тежки заболявания и не могат да получат квалифицирана медицинска помощ. А резултатите са опити за самоубийство, пиянство, наркомания и хиляди разбити съдби.

29 снимки

„Смята се, че е велико щастие да станеш олимпиец – казва фигуристката Грейси Голд, бронзова медалистка от Сочи 2014. – Но никой не вижда страничните ефекти, включително проблемите с храносмилането, депресията, повишената тревожност, мислите за самоубийство. И когато тези странични ефекти настъпят в живота ти, на практика в света няма нищо, което да те изкара оттам.”

Допълня, че единственият човек, който й помага да не сложи край на живота си е нейната сестра-близначка.

Всъщност депресията може да застигне всеки, но професионалните спортисти са особено уязвими, тъй като повечето не си представят живота извън спорта. Изпитват също и огромен натиск от очакванията за медали на милиони хора, подготвят се с години за един звезден миг, а той може лесно да се преобърне и да настъпи крах.

Самият Фелпс също признава, че са му минавали мисли да сложи край на живота си. 23-кратният олимпийски шампион попадна под обстрела на критиците, след като в медиите се появи негова снимка от парти с устройство за пушене на наркотици. Великият плувец получава символична дисквалификация, а след няколко години го хващат да шофира пил и е принуден да мине курс на лечение. Именно тогава му минават черните мисли. 

Трудно е да се определи доколко психологическите заболявания засягат спортистите. Според изследване на МОК това са 45 % – толкова са участниците на големи състезания, които изпитват тревожност в навечерието на стартовете и депресия след завършването им. Но Фелпс смята, че „постсъстезателната депресия” засяга 80 процента от олимпийците. Повечето от тях живеят само заради една цел – да попаднат на олимпийски игри. Семейство, приятели, хобита и други емоционални източници при тях отсъстват. И след края на олимпиадата изживяват голям стрес. 

„Често животът на спортиста се определя от един миг - казва Аполо Антон Оно, двукратен олимпийски шампион в шорттрека. - Разликата между златния медал и четвъртото място са две плясвания с ръцете. Но разликата между шампиона и този на 4-о място е пропаст, която разделя звездата от обикновения спортист.
„Краят на спортната кариера може да доведе до криза на личността – сигурен е Фелпс. – Да, спечелих няколко тона медали, имах невероятна кариера. Е и какво? Винаги съм мислил за себе си като за плувец, а не като за всестранна личност. За чиновниците и за спонсорите аз бях само машина за печелене на пари. И това не може да се промени за една нощ. Като погледна назад, стигам до извода, че в продължение на години не съм имал никого до себе си някой, който действително да ми помогне да имам психологически комфорт.”
Много спортисти смятат, че психическите проблеми са слабост, а тежките тренировки могат да „извадят всички глупости от главата ти”. Но не е така. Във филма се твърди, че умората от физическите натоварвания може само да задълбочи проблема. И рано или късно той ще излезе наяве.
Героите във филма обаче не съветват самолечение.

„Ако сте склонни към депресия, няма значение дали сте олимпийски шампион, най-известният спортист в история или пък просто шофьор на автобус – казва състезателят по скокове във вода Дейвид Будия. – Самолечението е опасно, а подходът трябва да е като към всички други заболявания.”

Съществува мнение, че стресът е следствие от натоварванията в големия спорт - професионална особеност, която заради голямата цел трябва да се изтърпи няколко години. Все пак това не е единствената професия, в която нервната система на човека е подложена на екстремни натоварвания. Но вълната от опити за самоубийства, особено в американския спорт, показват, че елитните състезатели се нуждаят от професионална помощ, така както от масаж, например. Понякога в ролята на психолози влизат треньорите или хора от щаба на спортиста, но това не винаги е така. Според Фелпс сегашната ситуацията трябва да се промени към по-добро. Особено сега, когато в условията на пандемия много от потенциалните участници на олимпиада изживяват стрес заради отмяната на игрите и други големи състезания. 

„В тези ситуация трябва да помогнем на възможно най-много спортисти, да спасим толкова живота, колкото можем”, казва великият плувец, който след края на кариерата през 2016-а си явно е намерил ниша, в която да вложи силите си./Труд