Ивет Лалова бе много позитивно настроена след завръщането си в България. Ивет завърши пета на 200 метра на Европейското първенство в Берлин, въпреки че бе контузена, а случилото се ѝ дава допълнителна увереност.

Ивет заяви, че има още "хляб в мен" и заяви целта си - финал на Олимпиадата през 2020-а.

"Благодаря за подкрепата, не се връщам с празни ръце. Този медал от бъдещите шампиони е много ценен за мен", сподели Ивет, която получи символичен медал от талантите на България.

"Неведнъж казах, че това е моето завещание към тях, че не само в спорта, и в живота има много трудни моменти, в които човек трябва да стисне зъби и да довърши това, което е започнал."

"Мисля, че се учат, по-добър пример от това да го покажа пред 60-хилядна публика и милиони пред телевизорите не бих могъл да им дам."

"За мен е много голям успех, имаше един момент, в който не бях сигурна, дали въобще ще мога да стартирам. Бидейки в европейския елит, с едно пето място само на косъм от медалите, бягайки на един крак, това ми дава невероятна мотивация и вяра, че мога да успея и за Световното следващата година, и за финала на Олимпийските игри в Токио."

"Разбира се, задавах си въпроса. Това ме кара да съм спокойна, че вървим по правилния път и че ако няма изненади като контузии, нещата могат да се получат."

"Ако бях отишла здрава, щях да се боря за медалите, въпреки че конкуренцията бе огромна. Това не беше Европейско, а Световно."

"В момента европейският спринт е световният спринт. Според мен няма по-бърза жена от Дина Ашър-Смит. Аз се опитвам всеки път да гоня това ниво и ме прави още по-щастлива, че бях на този финал."

"Това е едно доказателство за моята класа, защото е лесно да се задържиш дълги години, когато нивото в Европа е ниско, а е трудно, когато се подобрява с всяка година."

"Сега съм благодарна, че го направих. Ако бях бягала на 100 метра, може би нямаше да мога да участвам на 200. Не беше лесно, но беше за добро. Улесни ме и фактът, че бях от 12-те най-бързи за сезона и намерих място директно на полуфиналите."

"Оттам дойде едно напрежение, не знаех колко мога да бягам. Винаги зная възможностите си, но тази контузия ми попречи страшно много."

"Аз изобщо не знаех, дали ще мога да бягам под 23 секунди. Затова това бягане на полуфиналите ми показа, че има още много хляб в мен."

"Чисто психически там влиза и подготовка. Съветът на докторите беше да почивам 2 седмици, а аз нямаше как да го спазя. Поех риска, ако трябва да скъсам мускула, но да опитам да участвам на Европейското."

"Болежки винаги има, сутрин първите няколко крачки са като на бебе. Ние подлагаме телата си на голямо натоварване. Хубавото е, че аз не успях да съм на 100% физически, но бях на 100% психически и за себе си го доказах."

"Абсолютно, тези препятствия ми давам още по-голяма мотивация. Не смятам, че до 2020-а нещо ще се промени, тези ще бъдат големите конкурентки в Токио. В Атина преди 14 години Дина Ашър-Смит е била в първи клас, аз бях в олимпийския финал. Така както аз бягах с величия като Мерилин Оти, Жана Пинтусевич, Кристина Арон, за тях това, че аз още съм там, означава много", допълни Лалова.