Тази история започва преди точно 75 години. Когато на днешната дата в село Бъта, на няколко километра от Панагюрище се ражда Георги Стойковски. По време на своето израстване младежът се отличава в провежданите по онова време окръжни първенства по лека атлетика, като той се изявява в секторите за скок на височина и троен скок.

През 2016-та се навършва и точно половин век от неговия златен медал в тройния скок.

“Тогава дойдоха в Панагюрище двама близнака, Потински, които ми казаха Гоше, ако искаш ние сме завършили, сега сме във ВИФ ГД, студенти, но ние сме завършили държавния физкултурен техникум, единствено спортно у-ще, в Пловдив, при преподавателя Жечко Марковски, ти си само за този техникум. Там ще можеш действително да тренираш при едни много добри преподаватели и да израснеш в това отношение. И действително, аз кандидатствах след 9-ти клас и за моя радост бях първа резерва, но ме приеха”, споделя Стойковски, който е първият ни европейски шампион в леката атлетика.

Следват нови отлични резултати за Георги Стойковски, а когато е приет в бившия Висш институт по физкултура, понастоящем Национална спортна академия, той получава покана да бъде част от тренировъчната група на Константин Жалов. Тогава при професора тренират едни от най-изявените български лекоатлети, като Диана Йоргова, Евгени Йорданов и Димитър Патарински. От 1963 до 1966 година за Стойковски предстоят 4 изключително силни сезона.

“През това време може да се каже, че почти на всички международни състезания, на които съм участвал и турнири, аз съм си поставял национални рекорди на България. В Будапеща спечелих  с 16.67 метра, което бе освен републикански рекорд и рекорд на европейските шампионати”, спомня си Стойковски.

Именно това му постижение в сектора за троен скок, носи на атлета прозвището „Първият българин европейски шампион в леката атлетика”. На легендарния „Непстадион” в Будапеща, Стойковски побеждава двукратния олимпийски и европейски шампион Йозеф Шмид.

“Нагласата ми беше да бъда в шестицата, та даже за медал. Нямах никакъв страх от противниците си, защото аз чувствах, че мога да скоча много и вярвах”, добавя Стойковски и продължава: “Аз си ги познавах всичките противници, тъй като през това време най-добрите тройни скачачи не бяха от другите континенти, а бяха от Европа.”

“Израдвах се, да. Щастието не беше малко. Вечерта цялата делегация празнуваха и се радваха, защото все пак той е мой успех, но това е успех на цялата българска лека атлетика и за пръв път се случваше българин да спечели злато от леката атлетика”, казва още бившият лекоатлет.

Титлата в унгарската столица е сладък реванш за един турнир, който Стойковски губи от Шмид, година по-рано. “До 6-тия опит аз водех в състезанието с 16.29 и той едва на 6-тия опит ме победи с 16.34. До този момент той се правеше, че не ме познава, но на другия ден на разходка в центъра на Рим, случайно се засякохме и наведе глава и ме поздрави”, продължава Стойковски.

Две години преди Будапеща Георги Стойковски участва на Игрите на 18-та олимпиада в Токио. Там той завършва 7-ми с 16 метра и 10 сантиметра. През 1968 година в Мексико Сити европейският шампион отново е на финал и въпреки, че подобрява резултата си на Олимпийски игри с 16.46, той остава 9-ти в крайното класиране.

“Почти всички, които участваха там от първата 8-ца си подобриха личните постижения с повече от половин метър”, разказва Георги Стойковски и продължава:

“В Мексико повеждам, аз скачам първи и съдиите казват 15.04, казвам, как 15.04, моментално се ядосах и аз казах на моя треньор, търсете Жури д’апел, тук има някаква греша. Четвърти скача Йозеф Шмид, и казват 16.05, не 15.05…. Те не ми го възстановиха първия опит. Но аз скочих повече.%

Стойковски ще запомни с още нещо двете олимпиади, на които участва. И в двата финала, той прави първия опит в сектора. “Много интересно, как така се случва, как се така ми се падна да открия, от 13 финалисти се аз да повеждам хорото. Друго е ако си по-към края да се ориентираш и да се пренастроиш”, споделя Георги Стойковски.

Специалистите по лека атлетика, включително и личният треньор на атлета Константин Жалов считат, че ако беше скачал при съвременните условия на тартан, а не на кортова писта, най-добро постижение на Стойковски със сигурност щеше да бъде над 17 метра.

Той прекратява своята кариера преди Игрите в Мюнхен, заради контузия, но по-късно се преквалифицира като преподавател по спорт и работи със младежите до преди няколко години: “На студентите съм преподавал лека атлетика, тенис на маса, тенис на корт и последните години и шахмат.”

Вече на 75 години Георги Стойковски, продължава да се вълнува от леката атлетика, като със задоволство той приема факта, че след резултатите на неговото поколение тройният скок е бил възприет като българска дисциплина.  

Европейският шампион от преди половин век се радва и на успехите на настоящата ни надежда в сектора – Габриела Петрова: “Това момиче ми харесва хъса, с който се състезаме….  с резултат над 15 метра.”

А докато очакваме новите герои на българския спорт да разгърнат своя потенциал, тази година на 4 септември може отново да си спомним за Георги Стойковски, защото точно тогава ще се навършат 50 години, откакто България има своя първи европейски шампион по лека атлетика.