Божидар Саръбоюков не скри радостта си след спечеления бронзов медал на Европейското първенство по лека атлетика в Бирмингам. Българинът призна, че силният насрещен вятър и хладното време са затруднили състезателите, но решителният му шести опит е донесъл ценното отличие и още по-голяма мотивация за бъдещи успехи.

Това е първо отличие за България от еврошампионата по лека атлетика при мъжете от 28 години насам.

„Аз със сигурност се радвам за медала. Радвам се, че си преборих мъжката,  защото беше наистина изключително трудно състезание. Имаше много силен вятър, хладно беше като цяло. Видяхме, че всички имаха едни спирачки на самото състезание. Както казах и преди малко - странно състезание. Щастлив съм наистина, че се преборих. Просто времето не позволяваше, може би, да покажа още по-голям резултат, спрямо моите възможности. Със сигурност има грешки на скока ми, но за мен това е най-важното, за което дойдох“, започна Саръбоюков пред NOVA. 

„Аз съм малко странен тип състезател. До пети опит, колкото и странно да звучи, си казвах: „Айде, някой да ме удари!“, за да се понахъсам. Когато се случи, това ме мотивира още повече. Както казах, знаех, че шестият опит ще бъде рисков, знаех, че ще бъде голям. Само единствено се молех, когато се обърна, флагът да е бял. Така се и случи“. 

„Честно казано, не обръщах много внимание на насрещния вятър. Единственото лошо нещо е, че трудно хващах дъската. Иначе, въобще, докато бягам, докато скачам, не мислих за него или пък преди това. Просто вчерашният ми разбег, който беше на квалификацията, беше с повече от половин метър по-дълъг. Ние започвахме с него, защото си мислих, че днес ще съм още по-бърз, но вятърът ме спря, няма как. Бих казал, че петият и шестия опит бяха опити,  на които стъпвах добре на дъската“. 

„Със сигурност, аз съм го казвал доста пъти, че понякога може би е по-добре да е с този медал на гърдите, за да имаш още по-големи цели, още по-голям глад.  Всички се борят за медала на такива големи първенства. Не мога да не бъда щастлив. Все пак още един в колекцията“.

„Не вярвах, че в четвъртия опит резултатът ще е по-добър, но пък трябваше да пробваме.  Очевидно беше дори на телевизора, който беше на стадиона, се виждаше, че поне с 10 сантиметра минах от последния ми най-добър резултат – 8.10. След това разбрах, че потникът ми е оставил белег, и то дори смешен белег в пясъка, който не знам и аз какви системи го отчитат. Но все пак и там ми казаха, че дори да го измерят от мястото на тялото ми, пак не е повече от 8.26. Аз го видях, съгласих се и пак го казвам, че (Симон) Ехамер достойно се заслужи второто място“.  

„Със сигурност. Вярвам и се надявам да бъде там където трябва. Не че тук не трябва, но един състезател има доста по-големи цели, като Олимпийските игри. Надявам се наистина един ден да съм от хората, които показват редовно резултати на големите първенства, както твърдостта на (Милтиадис) Тентоглу. Наистина затова му се възхищавам, че винаги се събира точно на големите първенства, а на турнирите не е в тази форма, освен тази година. Смятам, че опитът ще ме научи и аз да бъда толкова твърд, като него. Затова му се възхищавам“, завърши Саръбоюков.

Добави ни в предпочитани източници в Google