България винаги ще има своите спортисти, които да я славят. Това заяви легендарната ни лекоатлетка Йорданка Благоева, след като бе наградена в Музея на спорта по случай 50 години от световния си рекорд на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 година. Тогава Благоева остава втора, правейки първия световен рекорд в българската атлетика в скока на височина със своите 194 см.
Днес 75-годишната ни бивша лекоатлетка и вицепрезидентка на Българския олимпийски комитет бе отличена с редица плакети в Музея на спорта на Националния стадион „Васил Левски“. На специалната церемония по случай 50-годишния юбилей присъстваха президентът на Европейската атлетика и БФЛА Добромир Карамаринов, както и представители на най-високо ниво на Министерството на младежта и спорта, Българския олимпийски комитет и Националната спортна академия, сред които Весела Лечева и Стефка Костадинова.
„Знаете ли, аз не го правя за себе си, а за всички тези треньори, деятели, приятели – благодарност към тях, защото човек нищо не може да постигне сам. Безкрайно благодаря, особено щастлива съм, че моят роден град Монтана намери време, за да ме уважи. Първо, минаха толкова години, остарях вече, но не спирам да се вълнувам и да се притеснявам. Изключително събитие, радвам се, че се състоя въпреки празниците, но ето, че се събрахме – нека да остане в душите им доброто, да си помагаме в тези трудни времена“, започна Благоева.
„България винаги е имала своите скачачки – освен Стефка Костадинова и Людмила Андонова, които също са световни рекордьорки, имаме плеяда момичета, които имат медали от Олимпийски игри. Но, има и млади деца – брат и сестра, момчето спечели медал от Младежките олимпийски игри, момичето също. Винаги ще имаме своите герои, не само скачачи, своите спортисти, които да славят България“.
„Най-интересното беше като обикалях България с филма – децата не знаеха какво е коремно претъркаляне. Тогава ми казаха „Г-жо, вие сте над летвата като Брус Ли“. Това ще привлече много деца към спорта, не можем да ги откъснем от компютрите, но те трябва да спортуват, за да имаме здрава нация, а не затлъстяла, както се случва в училищата. В чужбина постигаш 90% от рекордите и големите постижения, включително европейската ми титла със световен рекорд в Ротердам. Осъзнаваш световния рекорд, когато си кацнал на родна земя – тогава усещаш разликата във въздуха, възхитата у хората. Не съм нещо по-различно, но съдбата ми даде възможност да се реализирам. Преди всичко е важно да сме добри хора“, завърши бившата ни лекоатлетка.
Коментирай