Плувецът Петър Стойчев несъмнено е от онези български спортисти, които винаги и без изключение преследват високи цели. А след като спечели второ място на Световното по плуване в ледени води в Германия в дисциплината на 1000 метра свободен стил, сега състезателят се стреми към нови висини – да плува във водите на Антарктида.

С Петър Стойчев не може да е скучно, защото неговите истории са не просто интригуващи и необятни, но и завладяващи. А коя е „Другата игра“ на плувеца, разказва самият той в едноименната рубрика на сутрешния блок на NOVA.

„Ледените води са нещо ново в живота ми. Това започна през 2015 година. Поставих си за цел да плуваме във всякакви темпераури на водата. Като професионален състезател участвах в състезания по цялото земно кълбо. Вие знаете добре. Но там температурата бе ограничен от 16 градуса до 31 градуса. С една група от бивши плувци, решихме да направим така, че да осъществим състезание във водите на Антарктида, затова ние започнахме малко по-отдалеч с подготовката, със състезания в ледени води. Условията са, че водата трябва да е под пет градуса и разбира се, всички мерки за сигурност трябва да са налице. По-бързо се развиват нещата и най-вероятно в края на 2018 година ще успеем да осъществим замисъла си. Ако имаме късмет и времето е с нас, ще успеем да направим състезанието. Малко се доближават нещата с Ламанша. Отиваме там и чакаме времето. И тук ще е така. С разликата, че тук е по-далеч и е трудно да се направи пътуването“

„Всеки човек може да плува в студени води, всеки може да го издържи. Въпросът е, че трябва да пребори себе си, да успее да влезе в тази вода, мозъкът да разбере за какво става въпрос, тялото да разбере. Многократно съм казвал, че когато влезеш в такава вода, то по-скоро не ти е студено, то боли от студ. Когато постоиш седем, осем, десет минути настъпват процеси, които наистина не са приятни в края на дистанцията, по-трудно виждаш и анализираш това, което се случва, трудно координираш движенията си, необходимо е след като финишираш някой да ти помогне да идеш до сауната, дори да ти помогне да си сложиш джапанките и хавлията. Така че, леденото плуване може ад е опасно, ако няма нужния екип. Няма такова плуване. Една единствена основна цел – участие на състезание във водите на Антарктида. Възможно най на юг ще го направим“.

„Всички мои постижения са признание от целия свят. Едно признание от тяхна страна. Че навсякъде по земното кълбо познавам някой обичащ плуването и той познава мен. Може би спечелването на първата световна купа бе прелом, повярвах, че мога да побеждавам. Подобряването на световния рекорд на Ламанша бе цел, която ме накара да си отдъхна и да си кажа, че съм направил нужното. Успях да спечеля седем световни купи и рекорда“, спомни си Стойчев.

„Гледам това, което предстои. Миналото не можем да променим, това е визитна картичка за нас. Трите месеца, които бях служебен министър, ми показаха много как работи системата, успях да видя, кои са ми приятелите, успях да видя кои са хората, живеещи на гърба на българския спорт. Мисля, че имам нужда от още уроци от живота. Още съм млад и в годините, които ми предстоят, ако успея да получа нужната информация, мога да бъда по-полезен на спортната общественост“, казва Стойчев.

„Ако направим анализ какво са направили родителите за деца като Григор или Антъни Иванов, много лесно ще си отговорим на въпроса. Ще започна от Антъни, познавам го лично, с баща му сме тренирали заедно. Този човек си е посветил живота, за да може неговият син да тренира и да е обезпечен. При Григор е същото. Баща му дълги години е бил с него, дал му всичко нужно като основа. С Везенков пак е така“

„Това е основата на един спортен резултат, той почва от семейството. Ако родителите не спортуват и не се вълнуват, това дете трудно ще се запали по спорта, защото детето е отражение на родителите си“, добавя Стойчев.

„Родопчани са много добри хора, но за жалост, невинаги това е добро качество, когато искаш да си успешен и да отстояваш позицията си“, разказва хората от родния си край Стойчев.

„Спортните цели са допълнение към сивото ежедневие, за да мога да съм близо до това, което съм правил дълги години. Спортът вече не е на първо място в живота ми. На първо място е семейството и децата ми. Те след няколко години ще пораснат и няма да мога им се радвам така, както сега“, допълва откровено Стойчев.