Първата българска световна  рекордьорка в леката атлетика Йорданка Благоева заяви, че посланието на биографичната ѝ книга „Босоногата кралица“ е, че младите трябва да се научат на търпение и воля по пътя към световния връх.

Тя бе специален гост в предаването на NOVA „Събуди се“, където говори за кариерата си, за тежките мигове и за една от големите ѝ победи – семейството.

Защо има прякор „ексшън баба“, както и защо синът ѝ я е нарекъл Брус Лий на лекоатлетите, на тези и още питания отговори Благоева в едно откровено интервю:

 „Юлия Пискулийска се спря на това заглавие. Радвам се, че попаднах на този прекрасен човек. Аз съм родена в село Долно Церовене, това са 50-60-те години, когато ходехме боси. После правехме лагери в „Спорт Палас“ във Варна и там ходех боса, от един треньор ми тръгна този прякор. Но това е свързано и с високия скок. В онези години нямахме за маховия крак лек, удобен шпайк. Той е тежък, с шипове на петата, за да не се хлъзнеш. Затова скачах боса с маховия крак. Не само аз, много бяха така, оттам обаче тръгна идеята да се казва така книгата. Но аз казвах, че селянчето от Горно Церовене с босите крачета стигна тези върхове“, започна Благоева.  

„Аз бих искала да кажа, че това е посланието на книгата. Много е хубаво да стигнеш върха – Стоичков, Костадинова. Ние виждаме, когато са върха, но пътя който се изминава е дълг. До първия ми олимпийски медал, 12 години тежък труд ми отне.  Младите трябва да имат това търпение и воля. Рано или късно, ако са постоянни, ще постигнат върха. Това е и посланието на книгата“, допълни Благоева.

„Винаги съм попадала на положителни и стойностни хора. Те в тежки мигове са ми помагали. Един такъв миг бе Олимпиадата в Мексико. Цяла година бяхме на Белмекен, за да свикнем с височините. В онези години обаче нямаше тези знания за аклиматизация  и реаклиматизация. От Белмекен директно поехме към Мексико директно.  Първите няколко дни се чувстваш фантастично (това е аклиматизацията), след четвъртия ден обаче рухваш. Тогава трябваше да скачаме и не успях да се справя добре, бях 11-та. Мислех, че е пробвал това. Аз не смеех да се покажа навън, отидох на село и казах, че повече няма да стъпя на стадиона. Бях на 17 години. Треньорът ми Петър Димитров и баща ми Благой ми казваха, че не бива да се отказва човек. Всеки ден идваше треньорът ми и водехме много разговори, това бе преломен момент. Така ми помогнаха да се върна пистата“, продължи Благоева.

„В книгата трябваше да разкажа живота си. Опитах се дали има някой, който не приемам в живота си, дали съжалявам за нещо. Животът и съдбата обаче бяха благосклонни към мен. 5 рекорда, два олимпийски медала. Завърших образованието си. Имам дисертация в Москва, успях да родя две деца, а сега имам и две внучета“.

Благоева разказа и за прякора си „Екшън баба“, който идва от второто ѝ внуче.

„Един ден го водех при едно негово приятелче и той ме попита дали обичам екшъни. Отвърнах му, че на моите години предпочитам по-спокойни филми, а той ми каза: „Как може да не обичаш ексшъни, като си такава екшън баба?!“.

„Имам три скока с парашут. Преди няколко години правих тандем скок. Внукът ми каза, че учителката му в градината казала, че баба му е луда. Той се разплакал, а тя му обяснила, че е това е в добрия смисъл на думата, защото съм така активна“, сподели с усмивка лекоатлетката.

„Моето поколение скачаше коремно претъркаляне висок скок, това е да се засилиш и горе над летвата минаваш, но позата е подобна на Брус Лий. Първо синът ми каза, че приличам на Брус Лий на атлетите“.

„Бих ви поканила на Еньовден в градината ми. Имам много билки в двора над 75 били. От цял свят съм събирала растения. Тя е градина с душа“, разказа за финал Благоева.