Бившият наставник на ансамбъла на България по художествена гимнастика Ина Ананиева заяви, че не е трудно да вземеш решение да се откажеш, когато си на върха. Специалистът даде специално интервю за предаването „На Кафе“ по NOVA, в което се върна на оттеглянето си, като говори и за онези секунди в спорта, които решават съдби.

Понастоящем Ананиева е близо до грациозния спорт. Тя ръководи клуб Левски-Илиана и зорко следи успехите на момичетата на Весела Димитрова, които наследиха нейния ансамбъл.  

„Малката от 2 дни е на ясла и сега имам повече време да съм в залата. В интерес на истината обаче, хората си мислеха, че като казах, че се оттеглям, ще спра да се занимавам с художествена гимнастика. Това не е така. Мисля, че взех правилното решение. Не съжалявам. Много години отдадох на националния тим. Аз не бях само последните 4 години там, а последните 12. Исках малко време за себе си, за семейството, да обърна внимание на малките деца в клуба“, започна Ананиева, която през 2016 година изведе ансамбъла ни до бронзовите медали на Игрите в Рио.

„Не е трудно да се откажеш, когато си на върха. Тогава е най-лесно да вземеш такова решение. Тежеше ми отговорността, защото знаех какво съм направила и нямаше как да се отдръпна и повече а не се вълнувам какво става. Беше ми трудно да помисля какъв екип да се събере да работи с новите момичета, а те се включиха блестящо. Но не си мислете, че сега работя по-малко. Сега ръководя клуб Левски-Илиана и отговарям за 10 треньори и 200 деца, което никак не е малко“

„В нашия спорт цяла година играеш едно и също и отиваш на състезание, знаейки, че имаш 2 минути и 300 секунди и трябва да направиш всичко на всяка цена, защото иначе трябва да чакаш следващата година да се докажеш на голямо първенство, или след 4 години на Олимпиада. Такъв тежък момент изживяхме и на Игрите в Рио. Първия ден допуснаха доста грешки момичетата и стояхме и се молех на Господ да влезем във финалите, но бях сигурна на другия ден, че ще изиграят всичко, защото го заслужаваха“, върна се назад Ананиева.

„Имало е моменти и състезания, в които съм преживявала много по-тежко техните грешки, отколкото те самите“.

„Преди едно Световно първенство мъжът ми ми каза, че вече съм нетърпима. Това значи, че със сигурност съм пренесла работата си в къщи. Колкото и да се стараеш, няма как“.

„Решението да родя втори път не бе трудно. Мисля, че човекът, с когото съм страшно много го заслужава, изтърпя ме дълго време докато ме нямаше и така любовта ни се превърна в прекрасно детенце. Разликата между децата ми (б.р. - 11 години) е подходяща, защото сега голямата ми дъщеря много ми помага“, разказа Ананиева.

„Малката е много палава, но на двама спортисти детето не очаквам да е много кротичко. Постоянно бе с мен в залата, докато тръгна на ясла. Баща ѝ ми казваше, че ще ѝ кажем, че друг спорт няма. Голямата ми дъщеря имаше страхотни качества – висока, слаба, гъвкава, но не желаеше да се занимава. Сега тренира волейбол, но не съжалявам“.

„Много е хубаво децата да спортуват. Но аз не съм много амбициозна по отношение на моите деца и спорта. Натискам ги много да учат, защото не понасям глупави хора“, коментира още Ананиева.