Едва ли има по-грациозен спорт от художествената гимнастика. Красивите съчетания, в които се преплитат елементи от гимнастика, балет и танци, създават неописуема феерия, която докосва сетивата по неповторим начин. Дали става дума за индивидуални надпревари или ансамбли, магията на изящните композиции често кара зрителите да притаят дъх и буди основателно възхищение. Възхищение заради таланта, заради усилията, заради лишенията, заради упоритостта и вечния стремеж към красота.

Комплекс от тези качества притежават големите имена в художествената гимнастика. Тези, които са оставили незаличима следа в историята, и за които феновете често си спомнят с носталгия.

Неоспорим факт е, че талантливите състезателки са немалко. България, като страна с традиции в нежния спорт, има своите изтъкнати представителки. Русия обаче и до днес си остава солиден доминант.

По повод десетгодишнината на спортния сайт GONG.BG подбрахме десет от най-големите имена в историята на художествената гимнастика.

В търсене на най-бляскавите грации, изникват много имена. Oпитвайки се да направим Топ 10 в световен мащаб, обаче нямаше как да не се спрем на следните:
 
10. Бианка Панова

Панова е сред изявените български гимнастички. Едно от „златните момичета“ на Нешка Робева е родено през май месец 1970 година. Първия си златен медал печели, когато е на 15 години. Големият успех грацията постига на Световното първенство през 1985 година във Валядолид със съчетанието си на лента. След това печели още осем златни отличия на световни шампионати, като през 1987-а година във Варна взима титлата в многобоя, а след това и на въже, обръч, лента и бухалки. Има още два сребърни и един бронзов медал от Световни. Сред успехите ѝ се нареждат още шест отличия от Европейски, като пет от тях са със златен цвят и едно сребро. През 1986 става европейска шампионка в многобоя. През същата година Панова се окичва още с два златни и два бронзови медала от Световната купа в Токио. Бианка представя България на Олимпийските игри през 1988 година в Сеул, когатохудожествената гимнастика за първи път е включена в програмата на най-престижния спортен форум на планетата. Финишира четвърта, след като допуска грешка. Българката е вписана в книгата за световни рекорди на Гинес за най-голям брой максимални оценки, получени на състезание по художественагимнастика. Постижението Панова записва на Световното във Варна (1987).  За осемте изиграни съчетания, получава осем максимални оценки. Оттегля се през 1989 година.

9. Елена Витраченко 

Украинката е родена през 1976 година в Одеса. Започва да се занимава с художествена гимнастика, когато е 4-годишна. Едно от големите постижения в кариерата ѝ е бронзовият олимпийски медал от Игрите в Атланта през 1996 година. Има още 23 медала от Световни шампионати, от които 9 златни. Също така 20 пъти е сред първите три на Европейски, като 10 пъти е на върха в първенствата на Стария континент. Печели три медала от Европейски купи и 11 от Гран При финали (от тях 5 златни). Преди да се оттегли от спорта през 2000 година, Витраченко взима участие на Олимпийските игри в Сидни. Преди надпреварата обаче гимнастичката минава през особени перипетии. Собствената ѝ федерация ѝ прави спънки, като се опитва да я изключи от отбора. След намесата на Международния олимпийски комитет Витраченко се състезава и завършва четвърта в многобоя, зад Алина Кабаева.

8. Мария Петрова

Родена през 1975 година в Пловдив, Мария Петрова е сред най-големите имена на българскатахудожествена гимнастика. Тя е трикратна световна шампионка в многобоя на първенствата през 1993, 1994 и 1995 година, като има общо 9 златни, 9 сребърни и 4 бронзови медала от Световни. Два пъти печели европейската титла в многобоя (1992 и 1994), като има общо седем отличия от Европейски първенства (три златни, един сребърен и три бронзови). Тръгва си с пет златни медала от Лятната универсиада през 1995 година. Участва на Олимпийските игри в Барселона през 1992-а и в Атланта през 1996-а. И двата случая се класира пета. Оттегля се от активния спорт през 1998 година. В момента е съдия.

7. Адриана Дунавска

Адриана Дунавска е едно от прекрасните златни момичета на България, за които говорят всички през 80-те години на миналия век. Родена през април 1970 година, тя е първата българска олимпийска медалистка в художествената гимнастика. На Игрите в Сеул през 1988 година за първи път елегантният спорт е включен в олимпийската програма, а Дунавска, с треньор Нешка Робева, печели сребро в индивидуалната надпревара. През същата година става европейска шампионка в многобоя в Хелзенки, а на отделните уреди (обръч, лента и бухалки) взима още три златни отличия. Две години по-рано, на шампионата на Стария континент през 1986-а, финишира първа във финалите на топка.  Сред успехите ѝ се подреждат и петте медала от Световни първенства, един от които златен. Може да се похвали и с четири медала от Европейската купа в Хановер през 1988 (един златен, два сребърни и един бронзов).

6. Екатерина Серебрянска

Серебрянска е сред легендарните имена в художествената гимнастика на Украйна. Родена през 1977 година, тя започва да се занимава с грациозния спорт на 4 години. В последствие печели куп отличия, сред които златен олимпийски медал на Игрите в Атланта през 1996-а. Едни от значимите ѝ постижения са 18-те медала от Световни първенства, от които 8 са със златен блясък. Отделно гимнастичката се класира за почетната стълбичка 18 пъти по време на Европейски, като 10 пъти е на върха. Има три златни отличия от Гран При финали и три от Европейска купа.  Любопитен момент от биографията ѝ е съперническото ѝ с българката Мария Петрова на Световния шампионат през 1995-а във Виена, Австрия. Тогава двете грации получават еднакви оценки в многобоя и се поделят първата позиция. Прекратява кариерата си през 1998 година.
 
5. Анна Бесонова

Украинката е сред изтъкнатите имена в изящния спорт, както и една от най-отличаваните състезателки. Родена през 1984 година в Киев, Бесонова започва да тренира художествена гимнастика 5-годишна. В кариерата си завоюва два бронзови олимпийски медала –  в Атина през 2004-а и в Пекин през 2008-а. Във витрината на успехите си грацията може да се похвали още с 5 златни медала и общо 27 от Световни първенства, както и три златни отличия и общо 24 от Европейски шампионати. Бесонова се качва общо десет пъти на почетната стълбичка по време на Световни купи – три пъти на най-престижното място, четири пъти се класира на второ място и три пъти на трето. 18 пъти взима отличие от Гран При финали – 5 златни, 7 сребърни и 6 бронзови.  Оттегля се от активния спорт през 2010 година.

4. Мария Гигова

Несъмнено Мария Гигова ще остане в историята като първата българска световна шампионка. Родена през 1947 година, тя остава и първата в историята трикратна световна шампионка в многобой. Гигова е безапелационна на първенствата през 1969, 1971, 1973 година. В кариерата си има общо 13 медала от Световни шампионати. От тях девет са златни,  два сребърни и два бронзови. Мария Гигова е призната за една от най-добрите гимнастички на всички времена. Тя удостоена като „Заслужим майстор на спорта“ в България и в СССР.
 
3. Александра Тимошенко

Александра е родена през 1972 година, като започва да се занимава с художествена гимнастика, когато е 8-годишна. През спортната си кариера участва в две Олимпиади. В Сеул през 1988 година представя Украйна, като печели бронзов медал. През 1992 година на Игрите в Барселона е част от отбора на Съветския съюз и взима златен медал. Грацията успява да завоюва и 12 медала от Световни първенства, от които 10 са златни. 14 пъти е сред първите три на Европейски първенства, като отново 10 пъти е недостижима на върха. Има 8 отличия със златен блясък от Европейски купи, едно сребърно и едно бронзово. Слага край на кариерата си, когато е на 20 години, през 1992-а.

2. Алина Кабаева

В 11-годишната си кариера тя печели над 60 медала от различни състезания. Внушителен обаче остава фактът, че има 34 златни отличия от едни от най-престижните надпревари – Олимпийски игри, Световни и Европейски първенства, Световни купи, както и Гран При финали. Статистиката сочи, че родената през 1983 година Кабаева се е качвала на почетната стълбичка 14 пъти по време на Световни шампионати (два пъти шампионка в многобой), 21 пъти на Европейски (пет пъти шампионка в многобой), шест пъти на Световни купи и шест пъти на Гран При финали. В надпреварата под петте олимпийски кръга грацията триумфира два пъти с медал. Веднъж в Сидни през 2000 година, когато взима бронз, и на следващите Игри в Атина, когато оставя всички си конкурентки зад себе си, окичвайки се със златото. Прекратява състезателната си кариера през 2007 година. 

1. Евгения Канаева

Представянето на родената през 1990 година гимнастичка бележи истинска епоха в художествената гимнастика. Рускинята, която започва да тренира на 6 години, е една от най-титулуваните грации. Тя ще остане в историята с невероятната си чувственост и елегантност, както и с високата степен на трудност на съчетанията ѝ. Канаева ще бъде запомнена и като единствената до момента индивидуална гимнастичка, която печели два поредни златни медала от Олимпийски игри. За първи път Канаева се качва на най-престижното място на почетната стълбичка на Игрите в Пекин през 2008-а, а в Лондон през 2012 година отново изживява тръпката на олимпийския шампион. Освен това, Канаева може да се похвали със 17 златни отличия от Световни първенства (три титли в многобой – 2009, 2010, 2011), 13 от Европейски (три европейски титли в многобой – 2008, 2010, 2012), три от Световни купи и 15 от Гран При финали. В кариерата си има само три сребърни медала - един от Световно, един от Европейско и един от Лятна универсиада. Няма нито един бронз. Официално обявява край на спортната си кариера през декември 2012 година.

Източник на снимките във видеото: Gulliver/GettyImages