Йорданка Донкова – световна знаменитост в леката атлетика, отбелязва днес своя 60-годишен юбилей.

Олимпийска шампионка от Сеул 1988, сребро на Световното в зала в Индианаполис 1987, злато от Европейските първенства в Щутгарт 1986 (на открито) и в Льовен 1987, Хага 1989 и Париж 1994 (в зала), в дългогодишната си кариера Донкова отвоюва общо 16 медала от големи първенства.

Пет пъти е бягала под 12.30 сек на 100 метра с препятствия и 14 пъти под 12.40 сек. В продължение на 28 години държи световния рекорд в дисциплината с 12.21 сек. Определена за „Спортист № 1 на България“ за 1986 година.

Световна рекордьорка с резултат, който остава начело в ранглистите на 100 м с препятствия повече от четвърт век. Трикратна европейска шампионка в зала и притежателка на всички възможни медали от континентални първенства на открито. Първата и единствена българка с победа в крайното генерално класиране на престижната "Мобил Гран при" верига в атлетиката. Олимпийска шампионка от Сеул 1988 и носителка на бронз от игрите Барселона 1992. Това е Йорданка Донкова - една излъчваща свръх енергия българка и доминирала в бягането на 100 метра хърдели през 80-те години на миналия век.

Как се става най-добрият състезател в света по бягане с препятствия? Йорданка Донкова дава отговора с усмивка "Само като преодолееш всички препятствия пред себе си".

От 1971 до 1996 година тя е на пистата, изминавайки пътя с всичките му препятствия от прашните селски улици на Горни Богров до елита на световния спорт и олимпийския връх.

Когато Йорданка е дете, прекарва по цял ден в игри по улици, площадки или просто по полето. Родената на 28 септември 1961 г. шампионка разказва: "Тогава в нашето малко село имаше плуване, имаше басейн с минерална вода, която сега тече в нищото, тъй като вече басейнът не съществува. Имаше колоездене, конна езда, лека атлетика... Записваш се на колоездене, чупиш колелото, гонят те и се преместваш на басейна. Всяко дете се занимаваше с някакъв спорт."

Донкова тръгва във вярната посока на спортния кръстопът с избор на своята бъдеща дисциплина. Заслугата е на младия тогава треньор Георги Димитров, работещ по същото време в Горни Богров. "Той просто дойде, събра децата, сред които бях и аз разбира се, и така започнах да тренирам," спомня си Донкова, цитирана в книгата "България на Олимп".

Макар да бяга 100 м гладко за 11,27 сек, коронната й дисциплина е 100 метра с препятствия, в която 5 пъти се справя със световния рекорд. През 1981-а дебютно "слиза" под 13 секунди, а година по-късно вече бяга под 12,50 сек.

През август 1986-а година Донкона изравнява световния рекорд на състезание в София, а четири дни по-късно в Кьолн в рамките на 44 минути на два пъти го подобрява. Най-напред на 12.34, а след това на 12.29. Десетина дни след това състезание става европейска шампионка в Щутгарт с 12.38, а на 7-и септември в Любляна отново подобрява рекорда на 12.26. Една година по-късно тя удря отново най-доброто постижение, този път на турнира в Стара Загора, където спира хронометрите на 12.21.