Дългогодишната национална състезателка по лека атлетика, многократна републиканска шампионка на България, рекордьорка в дисциплината скок на дължина и финалистка от световни и европейски първенства в същата дисциплина Магдалена Христова има ново предизвикателство, а именно- треньорството. Христова е основател на клуб по лека атлетика и подвижни игри „Приорити спорт”. За пътя към треньорството и дали преходът е бил спонтанен или планиран, Магдалена сподели пред Гонг: „Честно да ви кажа, съвсем случайно се случи. Започнах с една моя приятелка, която искаше да тренира. Започнах с нея, но се оказа, че ми се отдава. Постепенно се събраха една групичка и разбрах, че всъщност ми харесва да правя това. Така започнах да се занимавам с децата. Не съм си мислила, че ще ставам треньор.”
„В момента имам около 50 деца. Втора година работя с тях. Тренираме на Националния стадион, защото е много удобно. Имаме и на 4 години и половина, а и майки с деца даже. Няма нещо специфично в работата с децата, защото те са толкова естествени и им се играе. Може би това, че атлетиката е естествен спорт, доближава се до техните естествени нужди, защото няма дете, което да не обича да тича. Аз съм много организиран и дисциплиниран човек и по-скоро се опитвам такива неща да им предам. Въпросът е да се забавляват. При мен заповеди няма, даже бих казала, че си играя тях. Много е забавно”, разказа още Магдалена Христова.
„За себе си смятам, че родителите са доволни. Няма нищо по-хубаво, когато детето си тръгва от стадиона щастлива. Родителите искат това за децата си- да са щастливи”, коментира още лекоатлетката, а на въпрос, дали има достатъчно турнири за децата, тя отговори: „Вече има доста турнири. Ние за втора година организираме турнира „Децата на София”. Вече в по-големите турнири има и атлетика за деца, защото трябва да им е интересно, за да останат на стадиона. Честно казано в момента за децата има състезания, даже за големите е проблемът.”
А има ли амбиции да продължи с кариерата на треньор и на едно по-високо ниво, Магдалена Христова заяви: „Мислела съм за по-високо ниво, но ситуацията, в която е професионалният спорт в България, не ми се занимава. Не знам, дали бих подложила децата на такова нещо. Ако имат желание, разбира се, но за момента не го мисля, защото просто нямаме условия. Много е трудно да се справяме. Има хора, които помагат. Темата за треньорите е много болна. При положение съм учила пет години и накрая излизаш с професия „безработен”. Държавата не прави нищо за треньорите. Ние правим всичко от любов към спорта, към атлетиката.”
Коментирай