Мечтали ли сте някой ден да станете, да зарежете всичко, да метнете една раница на гърба и да поемете накъдето ви видят очите? То е ясно, че сте мечтали – кой не е! Навремето хората са казали, че само пари да имаш и всичко е възможно – и дори не са знаели колко ще са прави към днешна дата.
Защото вече дори не е необходимо човек да има пари в брой и да ги разнася насам-натам в портфейл или в пощенски плик, скрит в чантата. Може просто да ги държите в дигиталния си портфейл в телефона и буквално да поемете по широкия свят по раница и смартфон – както направи Крис Захариев, който бе предизвикан от УниКредит Булбанк да прекара три дни из България, въоръжен единствено с раница, автомобил и телефон.
Крис Захариев едва ли има нужда от представяне – той е толкова талантлив и популярен, че няма как да не сте попадали на негов видеоклип, в който пътува или разказва любопитна история. Младият кинорежисьор прие предизвикателството на Булбанк Мобайл и с помощта на една стреличка и карта на България пое на тридневно пътешествие из неизвестни места. Без пари в брой, само с телефона и активираната функция "дигитален портфейл".
Повечето хора сигурно ще си кажат – ама как така без пари в брой? Ами бензиностанции, ресторанти, магазини, хотели.... ами ако нещо се случи?? Човек винаги трябва да има пари у себе си!
Да, това са аргументи, с които сме живели години наред и може би за по-възрастните хора остават в сила. Тези от нас обаче, които са в крак с технологиите и половината им живот минава в телефона или поне с помощта на телефона, вероятно ще наострят ухо за тази новина. Защото предимствата на това да се разплащаш с "дигитален портфейл", а не кеш, са много.
Да започнем с това, че е сигурно – няма пари в брой, няма вариант да ги загубиш или да ти ги откраднат. Също така няма опипване на мръсни банкноти, минавали през хиляди ръце преди това, стояли в чекмеджета, джобове и чужди портмонета.
Номерът на картата, свързана с портфейла, не се съхранява в устройството – това означава, че никой не може да достигне до нея. Освен това дигиталните портфейли се активират с Face ID или Touch ID, а не с ПИН кодове, тайни въпроси, пароли, специални комбинации от свързване на точки и т.н.
Любимият израз „Нямам да ви върна!“ или „Като ми дойдете с тия стотачки от сутринта...“ остава в миналото. Плащате си точно до стотинка, никой не мрънка, не се оплаква, не повдига вежди и не гледа лошо. Даже напротив – може да си направите експеримент, като попитате някъде „Как предпочитате - 100 нацяло или да ви платя с телефона?“ и после гледайте реакциите.
Бързо е! Това е особено ценно на касата в хипермаркета в 7 без петнайсет вечерта, когато касиерката ви иска 13 лева и 37 стотинки, и вие започвате да ровите в чантата, за да намерите портфейла си, а после в него да отберете стотинките измежду всички неща, които носите с тях. И през цялото това време да усещате пронизващия поглед на цялата опашка, втренчен във врата ви.
Друго си е да извадите с едно движение телефона, да го допрете до ПОС терминала и за няколко секунди да сте приключили с плащането. Освен това няма опасност изведнъж да се окажете без портфейл на касата, защото сте го забравили. Телефона никой не си го забравя!
За удобството от това, че можеш да плащаш почти навсякъде из страната дори няма да отваряме дума. Търговските обекти във все повече населени места – и най-малките и отдалечени – вече използват такъв тип разплащане, така че дори да сте в някое родопско село или на плажа, плащането с телефона е незаменимо улеснение.
И въобще, дигиталният портфейл на Булбанк Мобайл има потенциал да се превърне в следващото любимо нещо на активните хора, чийто живот е изпълнен със задачи, пътувания, пазаруване, срещи приятели, работа, и които искат да имат едно досадно задължение по-малко в живота си – това да мислят дали имат пари в брой и достатъчно ли са те.
Сега всеки може да стане клиент на банката лесно и бързо където и да се намира, при това изцяло от телефона, а с функцията „дигитален портфейл“ почти веднага дигитализирате своята карта Visa или Mastercard, а след това забравяте за парите в брой. И накрая - всичко това пък ви приближава още повече до онази мечта от началото: някой ден да се събудите, да метнете раницата на гърба и да поемете накъдето ви видят очите.
Коментирай