В Япония има 54 професионални школи по сумо. В тях при изключително строги закони и от векове наложени тежки условия живеят 800 гиганта. Малцина, единици, максимум няколко дузини успяват да стигнат върха, да се наложат, да издържат на порядките и да постигнат толкова много победи.

В една от тези школи – Садокатахе бея, вече над 6 години е един българин, който за съвсем кратко време влезе в сърцата на любителите на древния спорт.

Калоян Махлянов – Котоошу е в Топ 3 на професионалното сумо. 204-сантиметровият българин от село Джулюница, близо до Велико Търново, е истинска звезда в Страната на изгряващото слънце. Одзеки Котоошу притежава влияние, репутация и обич, която в родината му не е още дотам добре осъзната. Един българин след милиони японци. Един българин, който се е превърнал в символ на успял човек, на сила и който накара обитателите на острова да знаят къде и какво е България.

Одзеки Котоошу е на крачка под върха, на крачка от извоюването на най-висшия ранг в спорта датиращ отпреди 1500 години. След като за рекордно кратко време стана първият европеец стигнал до званието одзеки, сега целта на Махлянов е да стане велик шампион, с което да ознаменува всичките лишения през най-хубавите си години.

В един от малкото си свободни моменти в Токио, Калоян Махлянов – Котоошу отдели на Гонг за интервю. Това се случи в школата на Токийския университет, където старши треньорът и бос на Световната федерация Танака има свой закон: „Ако плачеш по време на тренировка, ще се смееш след схватката. Заедно ядем, готвим и тренираме”. Привилегия е да разговаряш с него, в Япония тя най-често се отдава на националната телевизия, която излъчва директно най-големите турнири. По-обширните интервюта се заплащат , като част от сумата отива за школата му.

Предния ден в приятелски разговор Калоян сподели, че майка му следи какво се случва с него и как продължава лагера на българските национали в Япония чрез Gong.bg. Тя му казала, че Петър Стоянов, Христо Христов и Даниел Иванов имат тежки рани, че спят на земята с останалите 45 сумисти в школата, кого побеждават и т.н.

„Българите сме егоисти и успяваме да се наложим навсякъде по света”, сподели Котоошу след толкова много видяно и преживяно.

При идването му в Япония той е започнал от най-нисшата степен, живял е заедно с всички сумисти в една стая, готвил е, чистил е школата. Постепенно с победи на дохиото достига до битките с професионалистите.

„Болката е нищо, тя отминава, забравя се и е най-малкото нещо. Най-важните качества, които трябва да се притежават, за да успееш в нашия спорт, са воля и търпение. И в България може да се популяризира сумото, но професионално има само в Япония. Все повече млади момчета, които тренират у нас, може да идват тук за обмяна на опит. Много ще се радвам и ако някое друго момче успее да влезе в професионалното сумо. Нека да дойде вторият сумист от България, който иска да мине по моя път и лично ще му дам съвет. Българите сме егоисти, ще успеем на всякъде по света!”, заяви Котоошу.

Калоян е запазил приятелите си в България, въпреки хилядите километри географско разделение, въпреки твърде малкото си прибирания в родината и професионално израстване. При всеки удобен момент Котоошу се чува или вижда с първия си треньор по сумо Петър Стоянов. В Осака и Токио професионалният борец не пропусна да се види и даде съвет на националите ни Христо Христов и Даниел Иванов.

„Виждаш каква ударна група сме. Приятелите са си приятели без значение на кой край на света и кой до къде е стигнал”, казва с усмивка и скромно ръстовият и стегнат физически сумист.

На въпрос кога ще стигне и до най-високият първи ранг в сумо йерархията - йокозуна (велик шампион), одзеки Котоошу отговори, че и той иска да знае отговорът на този въпрос. С резултатите си на последните турнири той върви смело към това. На последния голям турнир в Осака той отново победи йокозуна Асашорю и завърши с баланс 10 победи и 5 загуби. „Сега ми предстои подготовка за оставащите турнири през годината. Надявам се да няма контузии защото когато съм здрав подготовката върви успешно и се получават добри резултати. Коляното ме държи и от мене зависеше дали да се оперирам.”

Правилата, който трябва да спазват професионалните сумисти са много, задължителни и не може да се заобикалят. И българинът не може да бъде в компанията на жени на обществено място. В нито една школа няма стол. Тази мебел е непонятна за сумистите, които седят на земята върху постелка или възглавница. Менюто за всички е еднакво и приготвено заедно. Чак когато си достигнал определена степен и извоювал достатъчно победи, може да се разреши на спортистите да прекарват свободното си време извън школата и да нощуват в собствено жилище.

„Свободното си време прекарвам както ми е най-добре – с приятели. В школата трябва да бъда всеки ден на тренировка до обед и след това като си по-висш ранг си свободен. Може да излизаш да се разхождаш, но въпросът е дали хората и околната среда ще ти позволят да го правиш нормално. От моя гледна точка няма никакво удоволствие да излизам след хората, защото всеки иска да се снима с теб, да те пипне. Не можеш да се докоснеш до 150 милиона японци. Последните 4-5 години е така, с толкова голямо внимание към мен тук. Налага ми се дори да се дегизирам, за да излезе свободно на улицата”, споделя Махлянов. Рядко си позволява да излезе на разходка или по улиците в Япония, защото още на първата минута след него се нареждат десетки хора, който му се радват и искат да бъдат по-близо до него. При необходимост той слага шапка, маска и съвсем обикновено облекло, за да заблуди японците, че не е звездата, която ежедневно е обект на внимание на медии, спонсори и хора. Когато се отдаде възможност на млади сумисти да застанат на метри от един от идолите си и дори да вземат автограф от него, изражението им е все едно са до най-голямата звезда и са изпълнили най-съкровеното си желание. Един от младите японски школници се престраши да помоли за автограф на гърба на фланелката си и при разписването, младежът издаде звук на върховно удоволствие.

„Едно от задължителните и трудни забрани е, че всякъде трябва да си с кимоно сред обществото. Зима, лято, пролет, студено, топло – по кимоно и на бос крак с джапанки. Имам всякакви и колкото искаш кимона – пролетни, зимни, летни, всякакви цветове. Те са ми като костюм. Много неща се промениха от идването ми в Япония до сега. Разликата е от земята до небето. Всяко начало е трудно. Започваш от нищото и трябва да пробиеш. Искаш или не, трябва да тренираш. Лесно няма!”.

Котоошу е рекламно лице на марката за кисело мляко „Мейджи”, чийто продукти като качество не отстъпват на домашно заквасеното с бациликус булгарикус мляко. Във всеки един пощенски клон могат да бъдат закупени серията от марки и картички с двамата велики шампиони Асашорю и Хакухо в компанията на Махлянов. „Японските пощи проявиха интерес и направиха тези марки и картички. Интерес има голям и догодина ще пуснат пак. Аз обаче още нямам от тях, защото обещаха да ми дадат, още не са ми изпратили и трябва да им се обадя”, смее се Котоошу.

В свободното си време го вълнува какво се случва в родината, как се родителите му, близките и приятелите. „Интересувам се от много неща, но нямам време за всичките. Обичам да плувам, да играя голф. Правя го обаче 3-4 пъти в годината - с по-дълъг стик по поръчка”, замисля се той.

Освен с обикновените хора по улиците, в залите, Калоян Махлянов е имал, има и ще има срещи с най-различни личности от различни сфери на живота. Преди време се запозна с Франсоа Митеран, бизнесмени, политици, популярни лица. „Всяка една среща, която имаш в живота, ти оставя отпечатък. Трябва да ги запомниш и да запазиш най-хубавото. Толкова много уроци съм научил. Всеки ден научавам и нещо ново. Не може без труд да постигнеш нещо. Успехът не идва изведнъж. Трябва да се бориш. Моят успех дойде именно след страшно много труд. С отминаването на времето минусите си отиват и остават само плюсовете и хубавите неща. Просто трябва в дадения момент да стиснеш зъби и да не гледаш назад”, разкрива сумистът.

Мяхлянов предпочита да пие минерална вода, свикнал е с традиционния чай с лед и кухня. „Ям това, което ми се яде. В Япония има всякаква кухня. От всяка една държава всичко е вкусно! Каквото ти се яде, това може да ядеш тук. Свикнах с местната кухня, напитки и обичаи. Живея в този свят – или се адаптираш, или те изхвърлят!”, казва още българският сумо талант.

Котоошу е забравил лошите моменти, зад гърба му са само хубавите: „Когато дойдох тук, някои хора си мислеха много неща, но в действителност никой не знаеше и не бе дошъл, за да види какво е. Аз бях първият, който се жертва. Не съжалявам, че дойдох. Сега още трябва да се старая и докажа. Стигнал съм до тук, успях да взема и титлата на Императора, едно ниво има само още пред мен и трябва да го достигна! Ще се постарая да стана йокозуна”.

А дали ще се върне в родината? „В България, за да се върна, трябва да се откажа от професионалното сумо. Сега тренирам и се боря тук. Духовно съм богат, за материално не знам”, завършва Калоян Махлянов - Котоошу.

Този разговор може да продължи още дълго време, но решаваме да насочим вниманието си съм схватките на глиненото дохио. Там трима българи мерят сили и тежест с японци и монголци, които от години са в школата на Токийския университет. Родните гиганти повалят противниците и още повече се амбицират да докажат, че имаме талант за този спорт и че скоро може да се появи нов сумист, който да тръгне по пътя на Котоошу.