Близо 100 състезатели от четири държави спориха през последните три дни във регатата „Бургаска ветроходна седмица”. В акваторията на Бургаския залив множество бяха стартовете в отделните класове с международно съдийски участие. Представителите на Общински морски клуб Несебър 2000 доминираха в регата, като спечелиха седем първи места. Състезатели от четири държави участваха в състезанията - Украйна, Гърция, Румъния и България. Наталия Чичерова и Никита Краско спечелиха първото място в клас 470, а в другия традиционен клас Фин триумфира несебърския ветеран Коста Стергидов. Две първи места взе Радостин Дамянов (ОМК Несебър 2000) в клас Лазер Радиал при момчетата и при мъжете, а в Лазер-Стандарт шампион е съотборникът му Валентин Недялков. Яна Георгиева от Академик (София) зае първата позиция в клас Лазер-Радиал при жените. Иван Петрушев от ОМК Несебър е първи в клас Оптимист в трите възрасти, а Ива Недева от Черно море-Бриз (Варна) е №1 при жените, а Мариела Николова - при момичетата.

„Бургаска ветроходна седмица” бе един от поводите Гонг да потърси за коментар един от най-изявените ни представители в този спорт – Атанас Колев, който за пореден път е в Бургас в ролята на треньор на своя гръцки тим. Той е Майстор на спорта, дългогодишен национален състезател, носител на златния глобус Кор Кароли за 1981 година след плаване Созопол – Рощок – Созопол с яхта Олимп, най-дълго задържалият си чуждестранен треньор в Морски клуб „Александруполис” (от 6 години) и носител на много други награди и признания, както и автор на множество успехи.

„Не може човек, който няма развит интелект да се занимава с ветроходство! Всички ветроходци са интелигентни! Казвам го на шега, но е истина. Занаятчийски не може в този спорт!” сподели пред Гонг Атанас Колев и допълни: „На всички родители, които имат възможности, да заведат децата си, стига да могат да плуват, в най-близкия яхт-клуб, ветроходен клуб, защото ветроходството развива много качества. Това е спорт между две стихии – въздух и море. Теренът е винаги различен, не е като атлетиката с една и съща писта. Всеки ден, всяка гонка, всеки час, ситуацията се мени. Освен баналните качества – колективност, самочувствие, решителност, смело взимане на решения, самостоятелност и т.н., ветроходството развива по изключителен начин физиката, научава всичко за динамиката, аеродинамиката, хидродинамиката и много теория”.

„Приятно съм впечатлен от развитието на бургаското ветроходство, защото имат много хубава нова база, млади хора и т.н. Може би това бе мечтата на капитан Никола Ръдев навремето и сега тя се осъществи. Чудесен е яхт-клуба, организацията и ентусиазма им. Организацията е на много високо професионално ниво. Международното жури е добро. Единствено може да се желае още по отношение на посещаемостта. Нашите силни състезатели от по-големите класове в Гърция имат матури и не успяха да дойдат. Ние сме само със шест деца в клас Оптимист. Това е второто им състезание. Родителите им, които ги придружават също са много доволни от гостоприемството на България. Горд съм от това. Дойдохме и от любопитство и за да помогнем на родното ветроходство, и не сбъркахме! Родителите придружават децата си на почти всички състезания, насърчават ги, радват им си. Понякога обаче това е нож с две остриета, защото се случва да изискват повече от треньорите, отколкото могат да дадат децата им. Но Купата е една, местата са три и не всеки може да ги заеме. Както е казал Кубертен: „Важно е участието, а не класирането!” Радостно е, че българската федерация се е сдобила с 12 нови яхти, което е страшно силен тласък на този спорт” каза специалистът за „Бургаска ветроходна седмица”.

Ето и впечатленията му от дългите години треньорство в Гърция и Кипър: „Гърция е много ветроходна държава – 280 яхт-клуба, които развиват олимпийското ветроходство. За ад се изправи българското ветроходство на старото ни ниво, основата трябва да бъде детското – класа Оптимист да бъде масов с помощ от фирми и държавата. Тогава ще има пирамидата и резултатите ще дойдат. Без основата няма прогрес. Ако не си бил добър в клас Оптимист, никога няма имаш успех, винаги ще ти липсват детските години и часове по изграждане на качествата. Нивото на българските деца в тази категория е много по-високо от това, което аз съм довел. Ако бях с миналогодишния си състав, нещата щяха да бъдат други. Но те вече се качиха в юношеския Лейзър 4,7, станаха на по 15 години, имам вече две момичета в националния отбор, които имат и успехи”.

Атанас Колев ни разказа за плаването Созопол – Рощок – Созопол с яхта Олимп, стартирало на 20 май 1981 година, донесло му най-голямото признание - златния глобус Кор Кароли: „Ако трябва да си спомням цялото плаване, мога да го повторя с дати, точки, география, защото сякаш бе вчера. Морското ветроходство е завършек на една кариера и всеки добър ветроходец би могъл да го направи. Просто имахме добра организация в екипаж с трима чудесни студенти тогава от МЕИ. Всичко бе подготвено професионално. Не бе лесно, но не мисля, че сме направили някакво голямо геройство. Тогава обаче нямаше толкова много участия и това правеше по-силно впечатление. Що се отнася за националните ми участия, мисля, че майсторската ми норма е заслужена защото бях 4 години шампион на страната. Тогавашното бюро на федерация можеше да ме използва по-добре и на олимпийско ниво. Тогава бе друга системата, сега отношенията и дразгите са изгладени. Българското ветроходство е в напредък. При първия удобен случай ще поканя родните ветроходци в моя клуб Александруполис на първите международни състезания, които ще направим съвместно”.

Българското ветроходство прогресира, а имаме ли шансове и на олимпийския фронт? Отговорът на Колев: „Български ветроходец може да има успех на олимпийски игри. За това обаче освен парите си изисква много точна организация, много строга дисциплина, много всеотдайност и знаещи треньори”.