Понякога времето е решаваща величина в живота на хората. От него зависи бъдещето или е решено окончателно миналото ни.

Понякога само един дъх и един миг са достатъчни, за да може съдбата да ти предложи или отнеме нещата, които си мислиш, че са ти недостъпни или пък ти принадлежат.

Времето е измерение, което не можем да докоснем или вкусим. Не можем да видим колко са 11,18 и 22,88 секунди, но можем да ги усетим, макар и не и по начина, по който ги изживя Тезджан Наимова по време на Световното първенство в Осака.

Времето – минутите, секундите и особено хилядните, бяха почувствани до болезненост от българската атлетка, особено в полуфинала на 100 метра, когато разстоянието от едно мигване остави 20-годишната българка извън финала.

Младото момиче премина през два от уроците, които трябва да минеш, за да станеш голям. Тя премина на два пъти през спирките, на които задължително трябва да спреш, за да се роди вътрешната потребност да искаш още и още, а след това и да го постигнеш. Веднъж, в най-атрактивната дисциплина на всеки шампионат по лека атлетика, а след това и на 200 метра.

Понякога, освен времето и сантиметрите са от значение, но универсална рецепта за успех няма, всеки сам търси своя път към върха и към звездите, защото времето може да се измерва денем по разположението на Слънцето, а нощем по небесните тела.

Тезджан също се е устремила към тези висини, поне вече го заяви категорично чрез показаното преди година на първенството на планетата за девойки с двете златни отличия, а сега с куража и характера проявени на Световното първенство в Осака.

Младата надежда използва времето в своя полза и само на 20 години показа, че бялата й кожа не е минус в дисциплините, които по традиция са запазена марка за тъмнокожите газели.

Напротив, амбицията на реактивната спринтьорка да заприлича на нажежените обекти в небето, които излъчват само силна светлина е толкова голяма, че няма как да не бъдe достигната. Единствената опасност е, да не изгори в собствения си огън.

Дано “Бързата надежда” (каквото означава името Тезджан) стигне до момента, в който тя ще решава бъдещето си, а не някакво си време или нищожни хилядни.

Дано моментът, в който атлетката ни спре времето, бъде още по-скоро. След има-няма една година, когато малките китайчета в Пекин ще сочат звездата й, ще присвиват и така дръпнатите си очички, за да се порадват на златото, което е окачила на гърдите си Тезджан Наимова докато слуша химна на България на Олимпийските игри.