„Животът е твърде кратък, за да го пилеем в отрицание и цинизъм!” Тази реплика чух наскоро в американски филм за радио- водещ. Харесах думите, на човек, прозрял истинските ценности в живота. Не бива да загърбваме и малкото радост, не всичко е загубено…Въпросът е да го намерим, да потърсим Кивотът.

Потънали във всекидневна омраза, слаби резултати и лоши новини, напоследък дълбаем в бездънна яма. От, която измъкване няма. От хули и обиди след като изпращаме определено слаба за спорта и футбола ни година, не виждам смисъл, а проблемите очевидно се задълбочават. Идва дори зимна олимпиада, а за нея е по-добре да замълчим или да се надяваме на чудо. Дали трябва ежедневно да констатираме колко сме зле? На мен ми омръзна. Забравихме дори радостта и положителните емоции от бронза на волейболистите ни на Евро`2009 в Турция, световната титла след повече от 10 години на Детелин Далаклиев в бокса, силната игра на младата ни грация Силвия Митева и медала й от шампионата на планетата в Япония. Дори и във футбола видяхме красиви голове на българи и победи. Не всичко е толкова черно, че да сипем нецензурни обиди и да отблъскваме малкото останали фенове от зали и стадиони. Да, виждали сме и по-добри времена, но за да сме на този хал, сами сме си виновни.

Години наред вниманието на обективите бе насочено единствено и само към звездите, към тези, за които бяха концентрирани големите пари на спорта. Базата, детско-юношеската школа тънеше в мизерия и бе последна грижа на управляващите. След като сме я докарали дотам, че да нямаме нормална зала в столицата, а всичките ни стадиони да са в окаяно състояние, не са ли логични резултатите ни на спортната арена. Защо трябва да сме по-добри от останалите, които десетилетия инвестираха в бази, деца и компетентни треньори от чужбина?

Колко интервюта и репортажи седмично излъчват водещите медии за спорта при подрастващите- селекция, критерии, бази и цени?

Щангите вече ни отвращават, а някога бяха наша национална гордост. Колко деца се записаха да тренират вдигане на тежести? Дори последните ни медалисти се отказаха от спорта и нямат никакво намерение да се завърнат в залата. Скандали, разправии и разруха, път водещ към нищото…Така няма да стане!

Да не говорим за рекламодателите, за тези, които могат да помогнат на отчаяния ни и изстрадал спорт. Появяват се лъчи на надежда, но все още малко и недостатъчно за да огреят цяла България. Доскоро водещи компании предпочитаха за рекламни лица фигури, спечелили обществено внимание с простотия в риалити шоу- програми. И тази субкултура няма да роди новите ни шампиони. Всички трябва да направим промяна, но само с негативна настройка не се получава.

Позитивна кампания и пропаганда за спорт сред децата. Това е истината! Като в библейската притча за Кивотът. Той бил пренесен от евреите до Обетованата земя. С неговите свръхестествени сили народът на Яхве бил непобедим. Кивотът за бг спорта са децата ни! Бази, школи, инвестиции, правилната политика ще родят бъдещите ни звезди. Но трябва време, търпение, читави хора за идеята. И достатъчно пари.