Най-добрият ни щангист Иван Марков гостува в предаването "Код спорт" по TV +. На два пъти преди Олимпиада колективни наказания на родните щанги го спираха от атака на медалите. 

Но той за трети път се върна в голямата игра. На международния подиум ликува с европейска титла в кат до 85 кг през 2014 г. В колекцията му фигурират още три медала - два от световно първенство и един от шампионат на Стария континент. След драматична битка остана пети на Олимпиадата в Лондон през 2012 г.

- Иване, отново си на линия след поредната турбуленция в твоята кариера и като цяло на българските щанги. Как преживя сагата 18 месеца извън играта?
- Бях предимно вкъщи. Намирах си работа отвреме навреме. Все пак трябва да се заработват средства по някакъв начин. Много лошо бе, че отрязаха заплатите и цялата работа бе голяма хамалогия. Пак трябваше да се боря с живота.

- Без вина виновен - така излезе накрая.
- Явно е така.

- Вярно ли е, че си отслабнал 10 кг в този период?
- Да, всъщност може да се каже, че бяха и 11 кг. Но според мен това е нормално. Моето телосложение не е такова, че да стоя по 88-89 кг постоянно. Винаги съм си бил слаб. Всички тези килограми съм ги трупал с много храна по пет пъти на ден по две порции. Общо взето беше трудно качването на килограми, свалянето ми е малко по-лесно.

- Как ще коментираш парадокса, че Българската федерация по вдигане на тежести спечели делото в Лозана и Международната федерация призна, че българският отбор и всеки един от вас е станал жертва на чужда небрежност, но въпреки това ви наложиха наказание?
- Може би в Лозана са разбрали, че до някаква степен вината не е в нас, но също така ние сме отговорни, че сме закупували такива продукти. Явно има някакъв въпрос на интереси, не съм много сигурен.

- А в крайна сметка пропуснахте Олимпиадата в Рио.
- Да, това наистина е много голяма загуба. Беше ми надеждата да се оправя за цял живот. Вече бях натрупал опит и рутина. Не беше като на първата Олимпиада - първо състезание след четири години почивка и да не знаеш къде се намираш. Сега бях на пет състезания, на четири от тях се представих доста добре.

- Беше в пика на кариерата си преди тази Олимпиада.
- Пикът още не е отминал. Мисля, че даже в момента може би съм по-силен. Вече съм на 28 години, точно мъжката сила навлиза в мен. Мисля, че поне още три-четири години ще мога да направя нещо интересно на подиума. 

- Как ще възстановиш килограмите за категорията 85 кг, сега тежиш 80 кг?
- Полека-лека по тясната пътека, както казва брат ми. (смее се)

- Твоето обяснение за това, което се случи през март миналата година и позитивното тестване на целия отбор. Какво беше това - афера, нечия постановка или небрежност?
- Наскоро си говорих със старши треньора. Попитах го как стоят нещата, все пак имаше някакво разследване. Каза ми, че властите са стигнали до нещо, някой явно го е направил нарочно, може и без да има мотив. Няма как да попадне това вещество в тази хранителна добавка. Според мен собственикът на фирмата няма мотив да го направи, тъй като седем години сме работили с него без никакъв проблем. И на Олимпиадата давахме проба, и на всички останали състезания, но никъде пробата не е била положителна. Не знам какво се случва - или са дадени някъде много пари, или пак е въпрос на интереси. Наистина нямам представа. Докато не се разнищи този случай докрай и да се каже кой е виновникът...

- Истината още е на щангата.
- Истината е една - пропуснахме Олимпиадата, наказан съм за втори път. Благодарен съм, че не съм наказан доживот, защото имаше и такъв вариант. До някаква степен имах късмет, че същата година наложиха нов правилник, според който имаш право да си хващан три пъти.

- Смяташ ли, че нарочно наказанието ти бе изчислено така, че да приключи дни след Олимпиадата и да не участваш в Игрите на Рио?
- Дори и да ми беше свършило наказанието преди началото на Игрите в Рио, пак нямаше да участвам, защото така или иначе забраниха на отбора да бъде на тази Олимпиада. Имахме си извоювана квота и все някой можеше да отиде и да се бори за нещо. Но да сме благодарни, че пак сме на подиума и ни се дава шанс.

- Мислил ли си как би се класирал в Рио на базата на твоите резултати, които показваше и както се разви състезанието там?
- Като гледах, резултът беше доста силен. Наистина беше голям фурор за иранеца. Няколко дни преди Олимпиадата, на някакъв турнир в Техеран той е изтласкал 220 кг и това се зачита като световен рекорд. Досегашното постижение бе 218 кг. Но най-вероятно може би щеше да има борба, даже 100 % съм сигурен. Само трябваше да съм здрав! По пътя, по който бях тръгнал и по начина, по който тренирах тежестите вървяха много добре. Не искам да се изхвърлям, но може би щях да го бия. Но все пак е състезание и нищо не се знае. Можеше пак да си изтърва щангата зад главата. Това са само догадки, няма как да разберем.

- Мнозина те смятаха и за най-сигурния медалист на Олимпиадата в Рио.
- Благодаря за това.

- Твои ли са думите, че "България е прокълната държава в щангите"? Това плод на емоции ли е било? Казвал ли го въобще?
- Да, казах го по телефона, не мога да се сетя на кой журналист. Беше плод на емоция. Наистина много кофти го преживях. Да ме накажат без да съм виновен. Късметът ми е такъв. Като цяло за държавата много хора са на едно мнение. Просто не искам да коментирам повече - да не излизам "черната овца". Има някои неща, които съм казал и не се гордея с тях. Но това е плод на емоция и всеки може да го направи. Сега отново съм зад българския флаг.

- А имал ли си предложения от чужбина - да вдигаш под друг национален флаг?
- Всъщност, не. След този случай нямах, а и преди това също. 

- Нещо би ли те изкушило?
- В момента, да. Сега бих отишъл, защото ми е последен шанс. Зависи от условията, защото в крайна сметка дори и да отидеш в някоя друга държава никога няма да се държат с теб, както го правят вкъщи. Въпреки че тук условията не са такива, каквито са навън. Всички знаят, че много спортисти са отишли в чужбина, защото заплащането е по-добро. А след случката от 2008 г., четирите години, в които бях наказан, аз не исках да вдигам за друга държава. Не можех да понеса мисълта, че ще бъда първи, ще чуя химна на друга страна и ще ми бъде хубаво. Тогава беше така. Сега нещата са много сериозни. Трудно е, в момента и парите са голям фактор специално в България. Нямам предложения, но ако изкочи нещо, може би ще се замисля. Няма да забравя как Румен Теодосиев ми каза, че никога и никъде няма да се държат така с теб, както го правят тук, в България. И с други треньори съм говорил, които са работили в Азербайджан. Казват ми, че не е така, както е у нас. 

- Имаш ли сега осигурено финансиране за подготовка?
- Не, в момента се подготвям без никаква заплата. Отникъде няма пари.

- Някой помага ли ти?
- Не, и спонсори няма даже.

- Как се оправя тогава един спортист?
- Приятели, заеми...

- Кога е първото ти състезание? Има ли награден фонд поне?
- Първото ми състезание е на 16 декември в Катар - "Интернационал купа". Има някакъв награден фонд. Това ще е първото ми международно състезание, след това е европейското първенство догодина. 

- Какво показват контролните?
- Сполучливите опити са доста, несполучливите - почти ги няма. Тежестите са добре. За сегашното телосложение са направо перфектни. Даже старшията се бъзика: "Защо не останеш на 77 кг? Ти си готов!" Но е много опасно да се сваля на 77 кг. Мисля, че при моя ръст на 99 % ще се контузя. 

- Почти всеки ден излизат нови и нови случаи на наказани заради допинг след повторно тестване на пробите на Игрите в Пекин и Лондон. Ти се класира пети в Лондон, но ето, че Милка Манева от пета в Лондон се очаква скоро да бъде обявена за втора. При теб възможно ли е изкачване и нов медал за България?
- Явно е възможно, докато не свършат всички проби. Ако са провелили иранеца и поляка, и евентуално египтянинът също е дал проба, вече няма как да стане. Но има вероятност след още четири години, да излезе нещо. Защото техните проби ще се държат още четири години. И ако тогава реактивите ги сменят и да са по-подобрени, да се хваща с по-задна дата, може и да стане нещо. Ще изкачаме да видим, живот и здраве. 

- Доколко се изкушава човек във вашия спорт да мине от феърплея към бракониерството?
- При нас страхът го има повече. Лично мен, треньорът, а и всички в отбора много ни е страх да използваме такива работи, защото проверките са постоянни. Това минало, което е записано за България е нашата брадва. Ние нямаме право да взимаме абсолютно нищо. 

- Все още виси и въпросът с глобата от 500 хиляди долара.
- Да, това е много лошо и много ме притеснява.

- България обжалва в съда в Лозана, чака се решение. Доколко ви влияе тази неизвестност?
- По принцип се опитвам да не го мисля. Гледам само напред. Надявам се отговорът да е положителен и да няма глоба. Принципно не трябва да има глоба. Защо да има? Цял свят разбра, че не сме виновни. Ето - наказаха ни, не участвахме на Олимпиадата. Защо трябва да мъчиш една държава, да ѝ искаш толкова много пари, при положение, че не са виновни? Доколкото знам на самия монитор, където излиза колко си взимал, границата е била толкова мъничка, че е трябвало да се загледаш. В организма е имало толкова малко станозолол, че даже не може да ти навреди. Но всъщност показва, че си взимал. Хората го казаха - на 12 човека се е падало по едно хапче на ден.

- Явно Международната федерация си е калкулирала тези 500 хиляди долара и сега си ги иска. 
- Не мога да си го обясня. При положение, че нашата федерация в момента е толкова бедна. Не е като преди да има много шампиони и да има голям бюджет. Това е все едно да биеш вързано куче. Нормално ли е това? Според мен искат да ни затрият от този спорт и повече да не съществуваме. Страх ли ги е от България? Не мога да разбера. Нито в момента сме толкова силни, нито можем да бъдем толкова силни.

- Сега много актуален е спорът - централизирана подготовка с лагери на националните отбори или тренировки по центровете? Разгарят се сериозни спорове по въпроса. Според теб къде е по-добре да се подготвят елитните ни щангисти?
- Според мен един елитен спортист винаги трябва да е с личния си треньор, който го е взел от малък. Както се казва - знае му майчиното мляко. Знае този спортист по какъв начин си извършва движението. Доста често се случва състезатели, които се събират в националния отбор, да идват подготвени и след един месец да им се развали техниката. Не може старши треньорът с още един помощник-треньор да гледат 15 човека и на всеки да казват: "Сега оттук изтегли така...". Няма как да има такова внимание. Винаги личният треньор обръща внимание на тези неща, които са доста по-важни от това да отидеш, да ти напишат една програма и да вдигаш по нея. В същото време, ако си вкъщи, го няма този режим - да станеш, да отидеш в ресторанта, храната да ти е подготвена и сервирана, за да ядеш. Когато сте седнали пет-шест човека, апетитът е съвсем различен. Нещата вървят по-добре, а и самата обстановка - когато в залата има примерно 15 човека, които вдигат щанги, ти се надъхваш. Примерно, ако съм в Бургас, има 5-6 момченца, но те са малки и няма как да вдигат много. Ситуацията е малко по-деликатна. Зависи от човека - колко професионално подхожда към нещата. Може би трябва да има около два-три месеца подготовка в собствения ти град, в клубна обстановка, но средствата, които ще използваш, когато си на лагер, да ти се изпратят. Да си в града си, но месец или 40 дни преди състезанието, да ни съберат всички заедно и да се види кой на какво ниво е. Не може днес да си на тренировка и утре направо се качваш на самолета. Старши треньорът да не знае как си. Мисля, че и двете неща трябва да ги има. 

- Защо щангите остават далеч от големите пари и не се комерсиализират, както немалко други спортове?
- Това е много интересен въпрос. Специално за България този спорт все едно замря. Край! Хората не го харесват вече, не им е толкова атрактивен. Навън има много хора, които се занимават любителски с този спорт. Гледат клипчета, харесва им, интересно им е. Като бях в Лондон имаше 8 хиляди човека в залата в моята категория. Това беше нещо уникално. Не съм виждал такова нещо! Беше супер! В България е много слабо, но едно време от 10 човека, осем са ставали шампиони. Републиканските първенства са били по-силни от европейски и световни. В момента интересът специално към вдигането на тежести не е толкова голям. 

- От Нова година влизат новите правила и вече личното тегло няма да е определящо при равни резултати. Как приемаш тази промяна?
- Това е много ново. Ще видим на първото състезание. Предполагам, че ще бъде доста интересно, защото задължително ще трябва да минеш с един килограм повече от другия състезател. Ако една тежест се вдигне от двама човека, може би ще се зачита този, който е вдигнал първи. Това е все едно си с еднакво лично тегло. Ще видим на състезанието, тогава всеки ще се мъчи да вдига повече от другия. Няма да има сметки - колко килограма тежи този или онзи, както ме биха мен на Олимпиадата с 10 грама лично тегло. 

- Брат ти Георги Марков е световен и европейски шампион в кат. до 69 кг от 2002 г. В какви отношения сте и доколко фактът, че той е бил преди теб в този спорт ти помага?
- Помага ми, защото е минал през целия този път, знае за какво става въпрос и споделя с мен неговите наблюдения - как да се преборя с всяка една ситуация. 

- Този тежък период промени ли начина, по който гледаш на живота? Преброи ли си приятелите?
- О, да. Тези 18 месеца бяха като застой. Животът беше спрял, стоях на едно място. Само чаках да свърши наказанието, за да мога отново да започна.

- Как се чувстваш в Германия? Как се отнасят там хората към щангите?
- Съдейки по хората, които идват в залата, е в пъти по-добре от България. Специално към мен отношението е перфектно. Като отида там, хората ме поздравяват по улиците. Повече ме знаят, отколкото тук. 

- В кой клас на щангите реално те върна наказанието и в кой си сега, след като се завърна в залата?
- Като ме наказаха, аз не спрях да тренирам, а продължих да го правя. Имах надежда, че ще се оправят нещата и ще участваме на Олимпиадата. Не се получи. Тогава спрях за два-три месеца, после пак почнах, спирах, почвах...Може би не ме върна в някой клас, а в предучилищното. В момента нивото е добре. Мисля, че бързо навлязох във форма. Сега остана само отново да кача килограми. 

- Кое е най-тежкото, когато си на пълни обороти?
- Липсата на семейството ми.

- Мечтаеш ли за Игрите в Токио през 2020 г.?
- Спирам с мечтите вече! Гледам реално на нещата. Бачкаме и каквото стане. Ще правим каквото трябва, пък да става каквото ще. Стига с тези мечти! И 2008 г. си мечтаех, а нищо не стана. Сега за Рио пак си мечтаех, пак нищо не стана. И за Лондон си мечтаех и горе-долу се получиха нещата, но не беше това, което трябваше да стане. Вече с тези мечти...

- Вярващ човек ли си? Не очакваш ли съдбата да се реваншира с нещо?
- Е, тази съдба колко иска? Не мога да разбера! През 2008 г. ме наказаха за четири години, после за 18 месеца. Не мога да разбера какво трябва да направя, за да ми върне нещо. Питах се защо ми се случи това нещо? Явно съм направил нещо, но връщам лентата назад и не откривам нищо. Аз съм постоянно на лагер, постоянно проби. Няма как да си помисля да взема забранено хапче. И изведнъж... Все едно съм отишъл да си купя хляб от магазина, а вътре са сложили нещо. Всеки ми казва - съдбата трябва да ти върне това, трябва да ти върне онова, но няма - какво си направиш сам, това е. Ще блъскаме щанги, докато можем и ще проверим какво ще стане. 

- Чувстваш ли подкрепа от семейството?
- Естествено. Ако нямам подкрепа, няма какво да правя тук.