Барон Едуард Луи Жозеф Меркс или по-добре познат само като Eди Меркс, роден в Белгия на 17-и юни 1945-а година, е бивш професионален състезател по колоездене на шосе и писта. Той е най-успешният състезател в историята на състезателното колоездене. Неговите успехи включват ненадминати единадесет победи в големи обиколки (пет пъти Тур дьо Франс, пет пъти Джиро Д'Италия и веднъж Вуелтата), всичките пет Монумента, поставяне на часов рекорд, три пъти световен шампион и още много.

Като малък се занимава с различни спортове, но открива истинската страст в колоезденето. Родителите му държат магазин за хранителни стоки, а той получава първия си велосипед на три или четири години и участва в първото си състезание през 1961 г. Първата му победа като аматьор идва същата година. Четири години по-късно, на 20-годишна възраст, той става професионалист и подписва с отбора на „Solo-Superia”. Както клишето гласи, останалото е история. Кариерата му продължава до 1975-а година, а общият брой победи във визитката му е 525. Изключително число. Трябва да кажем, че 80 от успехите му идват на аматьорско ниво.

Еди Меркс е истинска легенда в колоезденето, смятан е за най-добрият колоездач в историята, а и рекордите му го показват. Той все още държи множество постижения на името си, въпреки че спира със спорта преди почти 50 години.

Ето и част от рекордите му:

Най-много победи в големи обиколки: 11

Най-много последователни победи в големи обиколки: 4 (1972 Джиро, 1972 Тур дьо Франс, 1973 Вуелта, 1973 Джиро)

Най-много етапни победи в големи обиколки: 64

Споделен рекорд за победи в Тур дьо Франс: 5

Най-много етапни победи в Тур Дьо Франс: 34 (споделен с Марк Кавендиш)

Най-много дни в жълтата фланелка: 96

Победител в трите различни специалности в 1 Тур (планински етап, спринт и часовник) – споделен рекорд с Бернар Ино и Вут ван Аерт.

Единственият победител в генералното класиране, класирането по точки и класирането за катерачи в едно издание на Тур дьо Франс – през 1969 година.

Най-много победи в Джиро Д'Италия: 5 (споделено с Алфредо Бинда и Фаусто Копи)

Най-много дни в розовата фланелка: 78

Единственият победител в генералното класиране, класирането по точки и класирането за катерачи в едно издание на Джирото – през 1968 година.

Победител във всички пет монумента

Най-много победи в монументи: 19

Единственият победител в 3 монумента за 1 година: 4 пъти (1969, 1971, 1972, 1975)

Единственият колоездач, спечелил и петте монумента повече от веднъж

Най-много победи в класики: 28

Най-много победи в Милано Сан-Ремо, Лиеж-Бастон-Лиеж и Гент-Вевелгем

Най-много победи за един сезон: 54 (от 120 участия)

Носител на Тройната корона в колоезденето

Със сигурност има още много невероятни постижения на Еди Меркс, но кои са моментите в кариерата му, а и живота му, които го превръщат в смятания за най-велик колоездач и носител на страховития прякор - „Канибала“?

Кралят да внимава

Когато Еди Маркс става професионалист, той е съотборник с Рик Ван Лой, който е считан за крал на белгийското колоездене. По онова време той е двукратен световен шампион и победител във всички пет монумента. По-възрастният състезател често тормози младия Меркс в първата му година в отбора.

Еди Меркс обаче взима своето отмъщение само сезон по-късно, през 1969-а година, когато двамата участват заедно в Париж-Ница. В етап с индивидуално бягане по часовник, младокът успява да застигне съотборника си, който стартира с цели две минути преднина и необичайно за сдържаното си поведение, той се обръща назад и го гледа свирепо през рамо. Така Меркс дава една смела заявка към всички тогавашни легенди.

Раждането на Канибала

Еди Меркс е наричан Канибала, а това е може би най-страховитият прякор, който може един спортист да получи. Той обаче е заслужен през 1969-а година, когато белгиецът показва истинска доминация в Тур дьо Франс. Той прави нещо, което и досега не е правено, а именно – печели генералното класиране, също така взима и фланелките в отделните класации – при спринтьорите и катерачите.

Прякорът идва след изказване на дъщерята на негов съотборник, която казва: „Този белгиецът, той не ти оставя дори трохите. Той е истински канибал“.

И времето не може да спре Канибала

Еди Меркс печели павираният монумент Фландрия през 1969-а година. По-интересното около онази година е, че преди състезанието в белгийския вестник  Het Nieuwsblad, се съмняват в уменията на колоездача и в статия пишат, че му липсва нещо, за да спечели тази надпревара в трудните условия, които са предвиждани. А изданието е наистина тежко, със силен вятър и лошо време.

Меркс обаче взима на сърце тези думи и доказва нещо, не само на вестника или Белгия, а на целия свят. Той прави атака 70 километра преди финала, първоначално с няколко други колоездача, но след това остава сам пред групата в силния насрещен вятър. Спортният му директор изпада в паника и колата на отбора го настига. Казват му, че не е добре да кара сам в насрещния вятър и че има съотборници отзад, които могат да му помагат. Меркс не слуша. Той финишира първи и то с над пет минути преднина пред втория, а след Фландрия споделя следното: „Ако трябва да върша цялата работа така или иначе, мога да карам и сам“.

Моля те не се състезавай

Това е молба от организаторите на Тур дьо Франс към Еди Меркс, който до 1972-а година печели 4 поредни пъти Обиколката на Франция. Той пропуска изданието в онази година и вместо това печели единствената си победа в Джирото и четвъртата от пет титли във Вуелтата.

Възходи и падения

В кариерата на Меркс има много емблематични моменти, но и тежки такива. Един от наистина лошите дни на велосипеда за белгиеца е 9 септември, 1969-а година.

Тогава по време на състезание на писта Меркс пада тежко, по-сериозно е падането на колоездача пред него – Ферднанд Уамбст, който за жалост загива тогава. Меркс удря тялото му и прелите високо във въздуха, падайки на главата си. От тогава той има много проблеми с краката и бедрата. Нещо в него се променя, а смъртта на Уамбст със сигурност му тежи, но той остава на върха и през следващите години.

Свръхестествената му победа в Париж-Рубе през 1970 година

Меркс се справя с наистина тежките условия и непрестанен дъжд, за да спечели в „Ада на Севера“. Победата му е описана като свръхестествена, а след състезанието в типичния си стил Меркс споделя: „Трябваше да премина през най-ужасяващите павета, които съм виждал в кариерата си и все пак това е една от най-лесните ми победи. Оказах се в челото, почти без да го осъзнавам“

Еди Меркс е изключително влиятелна личност, вдъхновение и идол на много колоездачи. Към момента той остава най-великият в спорта, а някои от успехите му наистина изглеждат недостижими. Една от най-легендарните му фрази остава: „Състезанието се печели от колоездача, който умее да страда най-много“, показвайки, че волята е дори по-важна от силата в колоезденето.

Има ли кой дори да доближи Канибала?