„Бронзът от Европейското в Бирмингам е много ценен за мен”, сподели от Орлеан за Гонг Йордан Йовчев. Именитият ни гимнастик обяви още, че сега заедно с Александър Батинков ще участва на турнир в Бурж тази събота, а после им предстои и на 21 май представяне в Албервил. Йовчев няма да участва на Световните купи, като там изпраща Александър Батинков и Филип Янев.

„Не знам докога ще продължа да се състезавам, но искам не само класиране и участие на Олимпиадата в Лондон, а и резултата там!”, категоричен е Йовчев. Ето какво сподели той пред Гонг от Франция:

„Европейското първенство в Бирмингам беше тежко. Очаквахме и Еди Пенев да се включи от Ню Йорк, но не може да излети заради анулирането на самолетните полети поради изригването на вулкана в Исландия. Всичко пропадна, загуби се смисълът да участваме отборно. От младежкия отбор също едно момче трябваше да се включи от Сан Франциско. Това обаче не стана и се обезсмисли всякакво пътуване.”

„В последния момент решихме да участваме индивидуално, а на мен не ми се искаше да пътувам, защото хората ще си помислят: „Ето, като няма отбор, хайде Йовчев може да направи нещо, давай да тръгваме”. Няма значение, но решихме в последния момент, че е желателно да рискуваме и тръгнахме с кола. След два дни път, пристигнахме в последния момент, а аз имах и контузия. И в крайна сметка всичко се получи и разви наред.”

„Няма точна рецепта за успех и медал. Тренираме всеки ден в едни условия, било то хубави или лоши. Даваме всичко от себе си и се опитваме да се задържим на върха и понякога се получава. Другото обаче е, че не знам до кога. Трудно ни е, трябва състезателите да се задържат, а ни съпътстват много контузии. Една от националките ни си контузи преди ден лакътя, а преди заминаването още една гимнастичка отпадна от отбора. Спортът ни е тежък и труден, но аз в известна степен имам късмет, че нямам тежки усложнения и контузии. Явно съм съумял по някакъв начин да се запазя и съхраня.”

„Ще продължавам, докато мога! Спорно е дали обаче мога още много. Имам желание да отида на Олимпиада, но не само да направя едно участие. Иска ми се са имам още един шанс, но пък в течение на времето младежта израства. Не е като да си на 20 години и да тренираш триразово. Сега съм и председател на федерацията, а имам и други функции. Гледаме да запазим и отбора, ремонтираме зала „Раковски”, а има и други неща около гимнастиката, които правим. За момента съумяваме и успяваме. Искам да се класираме за Олимпиадата в Лондон, ако преодолеем квалификацията, но ако не успеем, няма да правим драма.”

„Минахме първата квалификация като отбор, имаме още три. Като първата е на Световното през ноември, от където първите 24 отбора отиват на следващото Световно през 2011, което е официална олимпийска квалификация. Ако не успеем отборно, ще трябва да гоня индивидуално класиране, но регламентът не е готов.”

„Преди две седмици участвах на едни турнир и там получих контузия в коляното, но бързо отшумя за 7 дни. Не бе толкова сериозна, имаше оток след удар в успоредката, но не изкълчване например. Отокът ме затрудняваше, но пък си починах и така възстанових.”

„В момента съм във Франция, защото има доста силен и влиятелен турнир. Състезанието е в събота в Бурж. Аз и Александър Батинков ще участваме, защото сме потвърдили много отдавна. Не знам кои други гимнастици ще участват, защото е само след специални покани. След това двамата заминаваме за Албервил, където на 21 май ще участваме на друг турнир, после се прибираме и следващите 2-3 месеца за мен нямаме нищо.”

„Аз няма да участвам на Световните купи. Смятам, че е редно Филип Янев и Александър Батинков, които се представиха достойно в Бирмингам след това пътуване и затова те ще ни представят там. Заслужават, можещи са и трябва да се показват на повече турнири. Аз мога да си спестя участието на няколко състезания и предпочитам да отидат те. Младите тренират по три пъти на ден, а аз когато успея. Опитвам се всеки ден. В момента пък правя по две занимания, като сме в Орлеан.”

„Не казвам, че е лесно да съчетавам всичките си задачи, постове и отговорности. Има много хора, които помагат във федерацията. Треньорите дават всичко от себе си. Но гимнастиката е такъв спорт, че ако вземеш едно момиченце или момченца да го учиш на челна стойка или кълбо, реализацията може да им дойде след 10 години. Но проблем е, че ние нямаме толкова голямо търпение. Всички искат резултат и реализация на момента, но има неща, които не зависят от нас. Даваме всичко от себе си. Понякога се получава, понякога – не. Мисля, че за момента вървим в правилната посока. Мъжете се представят добре, но ден преди Европейското за жените, едната ни гимнастичка се контузи и вече няма с кого да я заменим. Така е защото спортът ни е много тежък. А е трудно да задържиш жените на 16-18 години в този спорт. Трябва да имаме малко повече търпение и един ден нещата ще се получат.”

„Не съм броил колко медали съм спечелил след първия преди 19 години - 1991 година на Европейското първенство за юноши до 18 години в Атина – сребро в многобоя. Сега бронзът ми от Бирмингам е в чантата, но не знам после къде ще го сложа. Нека първо се приберем. Чудното е, че понякога искаш да дадеш много повече от това, което си готвил, правиш го и оставаш незабелязан. Друг път пък даваш много по-малко от себе си, но имат роля и съдиите, а да си останал извън линиите. Този медал ми е наистина много ценен!”