Главният треньор на националния отбор Илиана Раева и три момичета от „златния” ансамбъл на България - Михаела Маевска, Елена Тодорова и Христина Тодорова гостуваха в студиото на Дарик радио, за да разкажат за радостта, лишенията, проблемите и скандалите по време на световното първенство по художествена гимнастика във Франция.

Илиана Раева отново се върна към неприятния момент с лагера на националния отбор и евтиния и мизерен хотел, в който тимът ни бе настанен първоначално заради опита да бъдат спестени пари от страна на федерацията по художествена гимнастика.

„Най-щастлива съм от това как сме зарадвали всички в България. Ние живеем сега в съвсем различни времена, преди имаше 2 държави – България и Съветският съюз, сега конкуренцията е много по-голяма. Сега имаме 6 конкуренти от бившия Съветски съюз, а и останалата част от Европа развива художествена гимнастика”, започна Илиана Раева за успеха на ансамбъла ни.

„Истината е, че нямаше тъга, всичко обръщахме на много хумор. Разбира се, те са интелигентни момичета и знаеха какво им се случва. Много умело се казват нещата от страна на федерацията за този лагер. В тези 7000 хиляди евро, които те казват, че е струвал лагерът, влизат самолетните билети. Аз исках да направим 10-дневен лагер за най-важното състезание, защото беше за печелене на олимпийска квота. Аз разчитах изцяло на избора, който ще направят от федерацията. Единственото изискване беше за залата и г-жа Гигова ме увери, че залата има прекрасни условия, но това зависеше от французите. Отидохме на т.нар. резиденция (първоначалният хотел, в който тимът ни е бил настанен – бел. ред.) и не им позволих да си разопаковат багажа. Когато жената на Наско Сираков пътува с отбора си не излиза през ВИП-а, а спи заедно с тима в един хотел. Аз знам 2 и 200. Аз съм водачът на тези момичета и никога не ходя никъде, нито на заведение, никъде. Нито един шопинг. Аз съм в залата, в хотела, в залата. Около 4 часа стояхме, това дори не е толкова страшно, защото там нямаше връзка с мобилни отбори. Французойката, която беше там, каза, че са дали няколко оферти, а г-жа Гигова, казала тук. С нашата докторка започнаха да търсят. Министерството ни даде по 50 евро за 40 дена, по 200 евро на човек и ние си имахме необходимите средства. За такава група нямаше места”, сподели Илиана Раева.

„Целият лагер, само за хотел, са били платени 3300 евро. След това намерихме място в един крайпътен хотел, който беше около 80 евро. Министерството ни беше дало съвсем нормални пари, нямам никакъв упрек към Свилен Нейков, според мен става думи за икономии от страна на федерацията”, добави Илиана Раева.

„Имаше поставено на стъклото ценоразпис на стаите. Една стая, нещо като апартамент, струва 50 евро и се позволява вътре да се настанят по трима в стая. Едно нещо искам да е ясно, при всички случаи това не ни повлия на тренировката. В залата аз не им дадох шанс момичетата да кажат, че са изморени. Тук става въпрос за обидата. Не може да се прави това. Аз бях страшно афектирана към това, че не е било саботаж. В 7.30 тръгвахме сутрин, сядахме да ядем в крайпътно заведение, чакаха по 40 минути за поръчката, след това се прибирахме, масажите им продължаваха до 12 през нощта, защото те са шест. Те отказваха да ядът, защото не им харесваше яденето”, разказа още за трудните моменти в Монпелие.

„На 1 октомври ще направим 2 години заедно. Дано някой ден, където и да искат да учат, нека тези ректори проявят жест, да ги приемат без изпити, защото каузата им е страната. Те са избрали своя път, защото наистина се чувстват щастливи. Трябва да знаем и да бием, и да пием. Много обичат да танцуват. Всичко слушат, и чалга, и класика, спортът ни е такъв, че ги възпитаваме и в класическата музика”, добави г-жа Раева.

„Тук я няма Катрин, тя не спря 10 дни на лагера да се смее, тя се заливаше през цялото време. Аз реших, че тя изпада в някакво настроение, а може да се окаже, че това беше в основата на нашия успех. Същата тази Катрин дойде и ми каза: „Г-жо, няма да успеят да ни пречупят толкова лесно.” Тогава заплаках за първи път на световното. Снимаха се постоянно на хотела. Ние бяхме абсолютен катун.”

„След една тренировка, бяха много уморени, и ги питах какви искат да станат. Казах им, че могат да разчитат на мен, с каквото и да искат да се занимават, ще им помагам до края на живота си”, завърши треньорът.