Президентът на Българската федерация по художествена гимнастика Илиана Раева коментира чрез официалната страница във Фейсбук отказването на едно от златните момичета от ансамбъла Ели Бинева и то с трогателни думи.

Ето както публикуваха от федерацията:

"Елена Бинева, благодаря ти, че си в специалната ми Графа!

Знаете ли как се казва човек, който в най-неподходящия момент от живота си научава, че няма да може да осъществи голямата си мечта, на която се е отдал, който в същия този момент вместо да се обезкуражи, озлоби и да започне да напада, да съчинява несъществуващи истории за себе си, за да се изкара жертва, или герой, вместо да мрази, да хвърля кал по успелите, както правят една голяма част от тези в неговото положение, прави точно обратното - започва да иска тази мечта да я осъществят други, започва да им помага и да ги обича повече от себе си?! 
Този човек се казва Елена Бинева!

От години и от опит вярвам, че Бог изпраща тежки изпитания на най-силните.

Днес официално съобщихме, че една много ярка, впечатляваща, силна, успяла, интелигентна, талантлива и красива гимнастичка прекратява спортната си кариера - Елена Бинева! 

В официалното писмо на БФХГ сме написали причината. Контузия, която изисква вземане на правилното решение. 
Ще ви споделя най-важното от тази тъжна новина: Това правилно решение го взе тя, Ели Бинева! Всички тайно се надявахме да не се стига до него. Наистина тайничко се надявахме.... Остава само година до голямата мечта на този забележителен отбор, който буквално подлуди света на художествената гимнастика - Олимпийските игри в Токио! 
Ели стана световна и европейска шампионка с този отбор, но и тя като съотборничките си тайничко вярваше, че може да бъде първата българска гимнастичка в историята на българската художествена гимнастика, която ще се окичи с олимпийски златен медал. Уви... Съдбата е избрала друг път за нея и това крехко и невероятно момиче го прие с цялото си достолепие на голям шампион, на голяма личност и на един истински мъдрец! 
“Госпожо, искам отбора да се готви спокойно, искам да приемат Ерика като неделима част от тях, искам да станат като юмрук и с нея, както бяха и с мен, искам да си мислят само за тренировките и състезанията! Не искам да живеят със страха, че на някое състезание, не дай Боже на Олимпиадата, аз пак ще се контузя и няма да можем да участваме! Не бих могла да живея с този Ад, че съм ги провалила, заради контузия! Ако те спечелят, аз също ще съм спечелила! Ще съм тук всеки ден... до тях... с всички, да сме си заедно. На тях сега им трябва само спокойствие... Това е най-правилното решение...” Говореше тихо, много уверено и развълнувано. Гледах я, слушах я... седях безмълвно докато тя говореше и осъзнах, че и се възхищавах с всяка клетка на тялото си. Та тя толкова достойно и мъдро се разделяше с най-голямата мечта в живота си, мечтата на взеки спортист от нейния ранг - Олимпийските игри... Очите ми се напълниха със сълзи, които нямаше как да спра и те потекоха по лицето ми. Седяхме двете на пейката и си говорехме тихо, защото отборът на метри от нас тренираше! Разбира се, момичетата подозираха за разговора ни. 
Тя видя вълнението ми от думите и и ми се усмихна с красивите си очи, сякаш да ми даде кураж и да разбера по-бързо и по-лесно, че така трябва да стане. Че е взела своето решение. 
Хванах я за двете ръце и я прегърнах. Целунах я. Станахме и отидохме в треньорската стая, за да не нарушим тренировката на момичетата. 

Прегърнах я силно и и казах: Ели, красавицата ми... ти си един мъдрец... ти си уникална наистина.. Колко сила и мъдрост има в теб, момичето ми...Казахме си и други много истински, красиви важни неща. Малко по-късно се обадих на майка и. Казах и: Не знам дали знаеш, каква дъщеря имаш?! Не знам... Тя е мъдрец, да знаеш, тя е мъдрец... Толкова трябва да се гордеете с нея!...
Нито аз, нито Весела, нито момичетата, нито майка и вярвахме докрай, че това ще е крайното решение за нея. Надявахме се...
Знам какво означаваше за нея тази Олимпиада. Толкова неща съм видяла в живота си, толкова съм преживяла...
Но такава мъдрост, такава сила, такава доброта и любов към другите, в толкова крехко момиче, в такъв съдбовен за нея момент е твърде голяма рядкост и подарък със специално съдбовно послание...
Много ме респектира! Много!

Ели имаше трудна кариера и мина през много болка, унижения, страх, но постигна много от мечтите си с любимия си отбор и тя беше осъзнала и осмислила целия този свой пъстроцветен спортен път. Изглеждаше смирена, спокойна и щастлива. 
​