Националният треньор на параолимпийците с нарушено зрение -  Георги Неделев, даде обширно интервю, в което заяви, че всички членове на обществото има какво да научат от параолимпийците. Неделев е треньор на Иван Стоев - спортен таланта на Еврофутбол за 2013-а година, като не скри добрите си впечатления от него.

Здравейте, г-н Недев! Вие сте отскоро треньор на Иван Стоев…

Да, съвсем отскоро, откакто той дойде да учи в Национална спортна академия.

Познавате го и преди това?

Да, познавам го от преди 5-6 години, когато той се появи на спортния терен, като един изявен талант на спринт и на скок при параолимпийците с нарушено зрение. Постигна много високи резултати от световните и европейски първенства, на които участва. Има желанието да затвърди тези резултати и развие качествата, които притежава и дано от тази година вече двамата да вървим напред.

Върху какво ви предстои да работите оттук нататък?

Целта ни е да се подготвим за участие в следващата Олимпиада, да покрием нормативите за това състезание, с тенденция да затвърдим основните му дисциплини – 100 метра, 200 метра и скок дължина. В него виждам потенциал да се развие и на 400 метра, но това е за по-късен етап от подготовката.

Виждате ли го като участник на Олимпиадата?

Надявам се. Това е нашата цел. В крайна сметка всеки състезател, дори и начинаещ има мечтата да участва на най-големия форум. Досега съм сбъднал мечтата на един от моите състезатели – Радослав Златанов, който от последната Олимпиада има бронзов медал на скока на дължина, шести е на 100 метра. Благодарение на това Иван и останалите състезатели, които тренират при мен разбраха как трябва да се тренира, за да се постигат високи резултати.

Казахте в предварителния разговор за Иван, че има талант, остава само работата…

Много рядко греша в преценката си за даден състезател. Той притежава няколко основни качества, които са нужни на един спортист. Той има талант, трудолюбие и същевременно работоспособност и желание, и разбира се мечтата да участва на голям форум.

Какви трудности срещате в работата си?

При мен тренират не само състезатели с проблемно зрение, но и с други увреждания - на долни и горни крайници. Проблемът е, че в България няма достатъчно оборудване, няма фитнес зали, в които тези хора да могат да развиват изоставането на тези крайници. При хората с нарушено зрение проблемът идва от това, че те не могат да работят с по-голямо, максимално натоварване, каквото постигат здравите състезатели, защото могат да доведат до допълнително увреждане на зрението. Така че работата е специфична – с по-малки натоварвания, но по-интензивно. Хубавото е, че те са много работоспособни, желаят да се докажат, не хленчат пред трудностите, което е много важно.

Имаме на какво да се научим от тях…

Абсолютно. И нека всички спортисти го знаят – имаме какво да се научим от тях! Това са, за мен, героите на мирното време.

Смятате ли, че програма „Спортни таланти“ наистина помага, защото това е нейната голяма цел?

Смятам, че програмата, благодарение на това, че е направен качествен подбор на хората, се е доказала. Защото, ето наскоро един наш състезател, който също е включен в тази програма - Михаил Христов, веднъж стана световен шампион за младежи, а после и световен шампион на първенството в Холандия. Така че подобни инициативи имат място в живота на спортистите, въпросът е, че трябва да се направи така, че фирмите да станат добре дошли в спорта и да спонсорират нашите таланти, за да могат и те да участват на световни и европейски първенства, където да представят България.

Трябва да има преференции за фирми, като „Еврофутбол“, когато те даряват…

Крайно време е да се обърнем към западните страни с техния опит, за да видим как става спонсорирането в спорта, да вземем най-доброто и да го приложим в нашата страна.

Да завършим с пожелание към нашите „Спортни таланти“?

Моето пожелание е да не спират да мечтаят и да се борят да реализират мечтите си – един ден това ще стане!